|
Авторитетите са длъжни да внимават какво (не) вършат
Безотговорното отношение на личност с високи държавни постове понякога налива вода в мелницата на съмнителни каузи
В последните дни Интернет общество - България се сдоби с нови и доста влиятелни членове. Видни публични личности, сред които:
Атанас Папаризов, депутат БСП, 11/01/2002
Димитър Абаджиев, депутат ОДС, 11/01/2002
проф. Владимир Шкодров, Институт по астрономия, 11/01/2002
Екатерина Михайловa, председател на СДС, 11/01/2002
Милко Ковачев, министър на енергетиката, 11/01/2002
Генерал Димо Гяуров, директор, Национална разузнавателна служба, 11/01/2002
(данните са от Web-страницата на ISOC-България)
Вероятно е излишно да търсим връзка със случая около детската порнография на безплатния хостинг на Бол.бг. Тя е очевидна. Вени Марковски - шефът на Бол.бг е председател и на "обществото". От години насам въпросната организация се свързва почти само с неговото име. В момента Марковски е в трудна позиция, обществеността е негативно настроена към него и той търси всякаква подкрепа. И извежда на преден план един далеч по-фундаментален въпрос - трябва ли да се ползват позициите в подобни публични организации за защита на лични интереси.
По време на предизборната кампания за президент, Петър Стоянов даде пример като използва институцията си срещу един от претендентите. И сгреши.
Сега Марковски залага на Интернет общество, за да докара помощ, която ще му донесе позитиви лично на него. Защото той не кани въпросните лица за съдружници в Бол.бг, а за членове на една международно призната организация с голямо влияние. Ако трябва да си сложа ръка на сърцето, и аз самият бих се записал. Но това, което става сега, е нечестна игра, която за пореден път поставя под съмнение морала на Марковски.
То обаче поставя и някои други още по-общи въпроси. Може ли хора на важни постове в обществото безотговорно да подхождат към поканите за влизане във всевъзможни организации и във всевъзможни моменти. Много български политици малко си дават сметка, че позициите им представляват сериозен ресурс на авторитет, който мнозина искат да капитализират. Поради тази причина и примерно не е прието политици да участват в реклами на комерсиални продукти. По същата причина, лидерите на обществото трябва да подхождат внимателно към всякакви подобни покани.
Безотговорното отношение по въпроса може да насърчи неблагоприятни последствия. Член на Интернет общество - България са примерно Петър Стоянов и Иван Костов. Те разбира се, сигурно и хабер си нямат от това какво върши шефът на организацията, но в такива критични като настоящата ситуации, техният авторитет си тежи. И той може да се използва.
Когато един човек влиза някъде, той получава и своята отговорност. Ако председателят на организацията не е подходящ, той трябва да бъде сменен. Или пък членът да напусне. А не да стои и да е загърбил всякакво отношение към нея, и в критични моменти да се оказва използван. Защото ако той е частно лице или бизнесмен, това че го използват си е негов проблем. Но ако е висш политик, се използва фактически кредитът, даден му от избирателя. Който най-малко от всичко трябва да служи за защита на частни интереси.
България в момента изпада в абсурдната ситуация общественото мнение да има някакви нагласи, а доста видни фигури да са въвлечени неволно в противопоставяне на тях, като е почти сигурно, че те всъщност мислят като общественото мнение. Аз не вярвам някой от новоприетите членове някога да заяви, че може да не трием детската порнография от Интернет, защото няма закон за това.
Трябва да се признае умението на Марковски да намира силни съюзници или да създава илюзията, че ги има, винаги когато му трябват. Макар и да не съм много силен, признавам че в отделни моменти по отделни въпроси, и аз съм му бил съюзник. И трябва да се признае, че в доста случаи Марковски е излизал победител в начинанията си. Няма значение дали други са му извоювали победата или сам той. Факт е, че е успявал.
Но този път той просто не трябва да успее. Защото това би било подигравка с всичко нормално на този свят. Дори и да е имало някаква логика в някои от принципните му позиции, тя напълно се удави в безотговорното му поведение миналата седмица. Не може, нека се повтори тази дума - Не може ти да позволяваш достъп до педофилски страници, които съдържат изнасилвания на деца. Не може да се води изобщо дискусия по въпроса трябва ли тези неща да ги има в Интернет и може ли те да се премахват без законът да го е разпоредил. Просто не може. И не може, защото вредата от оставането им е много по-голяма от ползата от абсолютната защита на свободата на словото и отказа от цензура. Свободата на словото е дадена за да служи за добри цели, тя е дадена да съществува и да не се ограничава във въпроси, в които има спорове. Но по въпроса за детската порнография спорове няма. Нея еднозначно НЕ трябва да я има. Никъде, по никое време и при никакви обстоятелства. И борбата трябва да се води с всякакви средства, кой с каквото може и винаги, когато може. И без оправдания от типа, аз ще го изтрия, те пак ще го качат. Ще триеш пак, и пак, и пак - до дупка... Ако ти писне да триеш, по-скоро ще се откажеш от услугата, която предлагаш, отколкото ще позволиш подобен отвратителен порок да нахлуе в нея. Защото това е една поквара, която засяга част от обществото, която не може сама да се защити. Всички други каузи, дори някои форми на тероризъм, съдържат в себе си някаква възможност за самозащита на жертвите. Децата са напълно беззащитни срещу детската порнография и срещу мафията, която я поддържа. Те не разбират какво става, те не знаят какво е добро и зло. Те не знаят смисъла на думата "закон". Децата трябва да бъдат защитавани повсеместно. Затова Марковски НЕ трябва да победи.
А онези, които волю или неволю са се оказали в неговия лагер, е време да поемат своята част от гражданската си отговорност и да внимават повече какво вършат. Защото аз нямам свой клон на международна организация, който да използвам като ми потрябва. Но аз съм този, който защитава правилната позиция. И това е ясно като бял ден. А безотговорното отношение на висшите фактори налива вода в мелницата на Марковски, който всъщност става силен не заради моралността на каузата си, а заради авторитета на нехаещите.
|
Авторитетите са длъжни да внимават
