Дали хостинга е безплатен, или не е безплатен, няма никакво значение. Безплатният се различава от платения само по това, че таксата не се плаща от усера, а от някой друг, по някакъв друг начин. Освен това безплатен не е непременно еквивалентно на анонимен. Проблемът е, че доставчиците ще носят отговорност за съдържанието на хостнатите страници, а не техните автори, без значене безплатни или платени, анонимни или известни. Това означава само едно: никакви хостнати страници в България, защото никой няма да си изложи бизнеса на такъв риск - не можеш да имаш чак такова доверие в клиентите си, че да се съгласиш да носиш отговорността вместо тях.

Представи си следната хипотетична ситуация: идва при теб случайният гражданин Христо Маврудиев и си купува уеб-хостинг. Не е безплатен, взел си му всички паспортни данни и дори проба от ДНК. Той слага на сайта снимка на жена си и стои така една година. След една година се развежда, сменя снимката на жена си със снимка на Памела Андерсън и ти автоматично влизаш в затвора, защото ти носиш отговорността за авторските права върху снимката.

Представи си още по-хипотетичната ситуация: Христо Маврудиев са го уволнили от МВР (бившата му жена и главния секретар, нали се сещаш), той е бесен на началниците си, влиза в един форум на dir.bg и започва да пише всички държавни тайни, за които се сети. Идват от НСС, затварят dir.bg, затварят Владо Жеглов, дори и Теодор Захов затварят ...

Основният извод, който всеки здравомислещ човек трябва да си направи е, че доставчиците в крайна сметка са далекосъобщителни оператори, не са електорнни медии. Те не обработват информация, а само я пренасят в непроменен вид от точка А до точка Б. Да бъдат задължени да идентифицират източника е едно, а самите те да бъдат припознати като източник - съвсем друго.

Митко