Ще коментирам, макар да бях решил да не го правя.

Фактът е, че общественото мнение изобщо не е срещу нас. То е срещу педофилията и срещу присъствието й в мрежата. Срещу нас са: а) една конкурентна фирма и б) тези, които не разбират от Интернет в детайли. Тези, които разбират от Интернет (голямата част от потребителите), разбират и то това, че ние нямаме нищо общо с темата за педофилията и че нашите конкуренти успяха да поставят сред неразбиращите знак за равенство между БОЛ и педофилията по методите "една лъжа повторена сто пъти става истина" и "като кажат, че сестра ти е курва, иди обяснявай, че нямаш сестра". Голяма част от разбиращите ни подкрепят (БАИ, например), но не смеят да го заявят публично, защото все още във въздуха лети балона "Който подкрепя БОЛ, подкрепя педофилията" (нещо като "Кой не скача е червен/син"). Този балон, обаче, ще се спука съвсем скоро. А когато се спука (като балонът за отвлеченото дете на един таксиметров шофьор, ако си спомняте), тогава емоционалните аргументите срещу нас ще изчезнат, а нашите рационални аргументи ще останат валидни. И което е най-важното - ние отново ще излезнем в публичното пространство и отново ще ги заявим, защото на нас не ни е нужно да направим скандал с някого, за да влезнем в новините. Тогава, лишени от емоционалните си опоненти (както казах, дотогава те ще са останали без аргументи), ние отново ще спечелим общественото мнение на наша страна.

Преди да коментирам и фактите за увеличените продажби, нека да направим анализ какво си мисли един средностатистически потребител. Да допуснем, че той е съгласен с нашите опоненти, че ние сме съответно Педофил номер 1 и Педофил номер 2 на Републиката. Той не си дава много зор да мисли върху това, защото всъщност не го интересува. Но той си мисли следното: "Добре, де, защо точно техен конкурент раздуха случая? Защо не го раздуха примерно Комисията за защита на детето, прокуратурата, БАИ или някой друг? Защо точно един конкретен конкурент? Толкова ли няма в тази държава един поне българин, на който тези сайтове да са му направили впечатление, че не кой да е, а един случаен грък, който случайно е "акционер" в този конкурент, ги извади на показ? Много е съмнителна тази работа. Толкова е съмнителна, колкото че случайният гражданин Иво Карамански, случайно смятан за Кръстник на мафията, съвсем случайно пътува зад камиона, в който при неизяснени обстоятелства умират 14 войници. Ей-така, случайно."
И понеже средностатистическият потребител не е съвсем загубен, той знае, че случайни неща няма. Знае също, че когато някой с големи претенции от дъното на душата си мрази някой друг, то този друг явно представлява за него някаква заплаха. Защо не седна да мрази някой квартален интернет клуб, в който освен порно се употребяват и наркотици, примерно, или пък някой провинциален доставчик, или пък някой от тези, дето са си сложили табелка "Продава се" и само търсят кой да ги купи? Потребителят си казва: "Добре, де, не звучи много морално, ама защо, аджеба, е цялата тази работа? Не ще да е заради самото порно. Тук има нещо друго..."

Та всъщност това е коментарът ми на фактите: потребителят не е чак толкова загубен, за колкото го мислите, а и общественото мнение не е толкова еднозначно или толкова меродавно, за колкото го мислите.

Митко