Архангелова написа: ------------------------------- Прочетох за предложението Ви да се въведе "Час по Интернет" в училищата . ... Реши да даде възможност на 80 ученика в неговото родно село да видят какво е компютър и да имат възможност да се запознаят научат да работят с него - така че от 15 септември децата ще разполагат с кабинет оборудван с 9 компютъра ... Ние в момента правим списък на училищата, които ни се обаждат и изразяват желание да се включат в инициативата. Но не можем да влезнем в тях без съгласието на компетентните държавни органи. Целта на акцията е Интернет да се изучава масово, а не само от няколко десетки души тук или там. Аз лично съм против даренията или спонсорството "на парче", тъй-като те изобщо не решават проблемите, а само дават възможност на държавата да продължава да не си изпълнява задъженията към нацията, едно от които е да осигури адекватно на съвремието образование. В този ред на мисли целта на акцията е Интернет да се преподава в училищата, а не просто да имат достъп до мрежата. За да обясня защо наблягам на думата преподава ще се върна двайсетина години назад, когато аз бях ученик. В началото на 80-те България започна масово да произвежда персонални компютри и да обзавежда с тях училищата. Добри или лоши, но с Правец 82 за около 5 години бяха обзаведени едва ли не всички училища. Обаче по онова време единственият компютър, който българите бяха виждали, беше онзи от "Седморката на Блейк" и съвсем логично смятаха, че това е машина за телепортиране. Горе-долу с такива представи бяха и преподавателите, които по спешност бяха преквалифицирани от физкултура на информатика. Имаше два вида училища. В едните компютрите веднага биваха заключени в някое хранилище за да не се повредят, а в други обучаваха децата да пишат програми на BASIC. В крайна сметка нито учителите, нито децата разбраха за какво могат да се използват компютрите, с изключение на по двама-трима ученика, които след часовете се самообучаваха. В момента ситуацията не е по-различна - Интернет отново е познат предимно от киното и жълтите страници на вестниците. Така че спонсорирането на училищата (в частност с компютри и Интернет) вероятно би помогнало на тези двама-трима ученика с по-задълбочени интереси в съответната област, но нашата цел не е това. Целта ни е всички деца да зе запознаят по една адекватна методика с това, което ги очаква след като излезнат от училището. Това е нещото, което ще е от полза за цялата нация, макар подпомагането на 80 или дори само на двама-трима ученика само по себе си да е достойно за уважение. Митко