Ключовата дума тук не е "алтернативна", а "частна".

БТК продължава да поддържа дисбаланс в цените на международните, междуградските и локалните разговори. Локалните се кроссубсидират от международните и междуградските. Следователно богатите, които плащат големите сметки за международни разговори и други бизнес услуги (наети линии, ISDN, FRI, ATM и др.), субсидират около два милиона бедни абонати, които плащат дребни левчета, но за които БТК има почти същите разходи по поддръжката, амортизации и др. Ако падне монопола, алтернативните оператори ще притиснат БТК там, където са приходите - в бизнес услугите. БТК няма да има избор, освен да си намали цените на тези услуги (защото нейното сравнително по-добро качество се "компенсира" от тромавостта и не би могло да е достатъчно конкурентно предимство). По този начин, обаче, ще се лиши от средства за кроссубсидиране на села и паланки и неизбежно ще вдигне цените на основните услуги (градските разговори и абонаментите). Друга причина за вдигане на цените на основните услуги е борбата срещу алтернативните оператори, които в крайна сметка ползват нейната инфраструктура за достъп до клиента.
Следователно разходите на богатите ще намалеят (те ще ползват по-евтини бизнес-услуги), а на бедните ще се повишат (конкуренция за обикновената телефонна услуга няма да има и цените няма да паднат, а ще се качат). И от тук идва изводът, че монополът е от полза за бедните, защото след него ги чака поскъпване.

А има и друга сюжетна линия - тази на бюджета, който ще се лищи от приходи по две линии (дивидент и данъци) и ще се натовари с разходи за обезщетения за нови безработни. Каквито и ограничения да се измислят в договора, новия собственик все ще измисли някаква форма, под която да съкрати персонала и да реинвестира и/или източи печалбата. Следователно за бедните ще има по-малко бюджетни пари за помощи и пенсии, което е втора причина да твърдя, че монополът е в тяхна полза.

Митко