През 1984-та спечелих Националната олимпиада по информатика с максимален брой точки и 30% преднина пред този, който зае 2-ро място, а бях едва 13-годишен. През следващите три години неизменно бях най-малкият член на националния отбор. През 1986-та спечелих и Златен медал от ТНТМ за език за компютърна анимация и работещ интерпретатор за него (12000 реда асемблер за 1MHz-ов процесор). Трябва ли да се срамувам?

За мен ТНТМ и "Олимпиада" не са мръсни думи, дори напротив. Всичко друго може да се постигне по различни начини, но има само един начин да спечелиш Златен медал - с главата си. И затова се радвам за момчетата. Те са в началото на професионалния си път, мoже и да не останат с нас и да тръгнат в различни посоки, но поне защитиха славата на българските програмисти, която впрочем се дължи само на две неща - на Dark Avenger и на ТНТМ (в този ред). Радвам се също и за това, че за разлика от моето поколение, активните години на тяхното са в период, в който можеш реално да реализираш възможностите си. А школата на олимпиадите и ТНТМ е безценна в това отношение - научава те да мислиш бързо, точно и креативно. Ако не си го направил до 18 години, после не можеш да наваксаш, какъвто и талант да имаш.

Митко