Радиото по принцип не може да бъде услуга за крайни клиенти. Поддръжката на радиомрежата е много скъпо и колегите тепърва ще го разберат. Рано или късно ще дойдат на нашия акъл, просто защото няма друг начин - всяка антена със сметка под $100 / месец носи загуби в жива сила и техника. За крайните клиенти решението е LAN. В момента подготвяме някои неща и съвсем скоро ще сме готови да пускаме LAN дори само при един желаещ в сграда. Вероятно ще го експериментираме в Люлин след десетина дни.

Тук бях написал близо 40 реда анализ защо не трябва радиото да се прави масова услуга, но после реших да оставя колегите сами да си счупят главата. Само две неща ще им кажа, нека сами си направят изводите, ако искат:

1. Фунцкията на нарастване на инвестициите спрямо клиентите е квадратна, а не линейна, както са свикнали от другите видове достъп. За да увеличиш двойно капацитета е нужно четворно количество клетки (защото градът е 2D - нещо, което уж знаете, но не се бяхте замисляли, нали?).

2. При другите видове достъп клиентите са разпределени равномерно из града, а мрежата е централизирана и капацитетът е съсредоточен на едно географско място. Но при радиото мрежата е разпределена, а клиентите и капацитетът им са централизирани около клетките. Следователно баланс и преразпределение на неоползотворен капацитет почти не може да се прави - ако някой в Люлин не работи в момента, неизползваният от него трафик не може да се използва от клиентите в Младост, ако там клетката по това време е претоварена (докато свободните телефони е все едно от къде и от кого ще бъдат заети).

Има още десетина основни разлики, които ще запазя за себе си, за да имам все пак някакво предимство . Всичко това изисква съвсем различен бизнес модел и технически подход. Освен БОЛ само още две фирми са схванали за какво става дума, но няма да се сетите кои са (въобще няма да се сетите, защото дори не знаете, че предлагат радио). Повечето прилагат наготово наученото от конвенционалния достъп, което в последно време много ме забавлява. Радиото не е нито безжична наета линия (Спектър и Орбител), нито безжичен телефон (малките). Ние започнахме по-късно и с по-малко пари от конкурените, но разбирането на тази особеност ни изведе на лидерска позиция в сектора за сравнително краткото време от една година.

Затова макар да ми е неприятно, препочитам сега да ви загубя като клиенти. Ще поседите година-две при някой друг доставчик, след което той ще закъса, а вие отново ще се върнете при нас, както стана с телефонния достъп. Хитрината е, че така насищането на пазара става за чужда сметка. Когато му дойде времето смъкваш цените до неговите, но межедувременно той е похарчил всичко и не може повече да се развива, защото всички приходи отиват за поддръжка на мрежата. Тъкмо когато се надява, че няма нужда повече да инвестира и вече ще започне да инкасира ползите, се появяваш и му ги прибираш ти, защото имаш по-добрата инфраструктура, а недостатъкът "висока цена" се коригира точно за 10 секунди. Взимаш му и инвестициите на половин цена, защото без клиенти те вече не му трябват. Такива са правилата на играта. През 2001-ва затвориха около 100 доставчика, чието единствено предимство беше цената. Още се чудя на ентусиастите, които се надяват, че могат да намерят и да задържат достатъчно дълго някоя пазарна ниша. Единствената нишkа, която можеш да задържиш, е тази на собствената си мисъл, но хайде стига съм философствал, че стана никое време ...

Митко