"Аз съм Ники от Люлин. В нашата фирма имахме интернет от вас. Сигурно се сещате"
Ама как да не се сещаме! Всички доставчици прекрасно познават служителите във фирмите-клиенти по малко име и освен това знаят в кой квартал на София живеят. Няма нищо по-лесно от това да се сетиш за коя фирма става дума, щом знаеш, че в нея работи Николай от Люлин. Да беше от Подуене, щяхме да се озорим, ама Люлин е друга работа - там всички ги познаваме.
"Синът ми е в 6-ти (клас). Значи е на 12 години, значи аз съм поне на 32. Защо, тогава, пиша по-неграмотно от сина си и аз не знам, но нейсе. Важното е, че за да е щастливо хлапето съм му взел не какво да е, а цяла наета линия (май му взех и един компютър, щото едно малко негърче ми каза, че само линията не е достатъчна). Много съм ларж, нали бачкам в Америка, мога да плащам по $100/месец на БТК за линията, отделно на вас за Интернета. Мога да си купя, значи, и два компютъра - за мен и за хлапето.
Обаче, да ви кажа, нещо нямам много пари, та не мога да отделя $10 за едно CD с българска музика. Предпочитам да отделя $1000 за още един компютър (щото съм ларж, нали вече ви казах).
Освен това без българска музика се побърквам - вижте ме как съм започнал да говоря: "Дано сте добре още", "Чакам ви много", "Слушам радио, ама не става много". Затова бързам много - не знам какво ще правя, ако много, ама много бързо не ми изпратите един компютър с емпетройки. Сигурно съвсем ще се побъркам. Забравих да кажа, че аз нищо не знам от компютри и не знам какво е прокси сървър, обаче много добре знам какво е mp3!
Абе аз щях да си купя едно CD от Славейков последния път като си бях в София, ама как да го нося по самолетите! По-лесно ще ми е да пренеса цял компютър. Така де - за едно CD митничарите направо ще ме побъркат, докато компютъра може и да не го забележат, а и напоследък по летищата изобщо не гледат какво качваш в самолетите - на никой няма да му направи впечатление една голяма тежка метална кутия в ръчния ми багаж."
Нещо не се връзва.
|