Христо, за разлика от теб и от неграмотните съчинения на Божилов, подписани от Деян, ето какво пишат журналистите в днешния вестник:

ДЕСИСЛАВА РИЗОВА
Рубрика Общество

В България много често се случва така, че един важен и обществено значим проблем, който чака решение от месеци и дори години, бива подменен със съвсем друг, доста по-дребен, банален и незначителен. Точно такъв е случаят със скандала с детската порнография, който възмути българската общественост през последните няколко дни. Колкото и странно да звучи обаче, проблемът изобщо не е в порното, а в липсата на закон, който да го забранява. Вместо да се питаме къде е закона, инкриминиращ наред с детската порнография и другите компютърни престъпления, ние всички се чудим как не ги е срам от БОЛ.БГ. Отговорът всъщност е много прост - очевидно не е техен проблем. Те нямат никакво законово право или задължение да следят какво има по страниците на Бол.БГ. и да влизат в ролята на контролни органи. Това е така по цял свят. Съдържанието на страниците се проверява от съвсем други органи, обикновено полицейски или изобщо такива, които следят за спазването на закона. Истината е обаче, че детското порно има солидна история и ние в момента сме в смешната ситуация да откриваме топлата вода. Разпространяването на детска порнография чрез Интернет е престъпление навсякъде по света, освен у нас. Точно заради това, преди повече от две години в парламента беше внесен законопроект от депутата от Коалиция за България Михаил Миков, който уреждаше подробно и сравнително изчерпателно материята на компютърните престъпления. Този проект обаче дори не мина през комисия и до инкриминиране на тези деяния не се стигна. Ако искаме да сме справедливи, не можем да не отбележим, че в основата на проекта стоеше и Вени Марковски. Същият, когото в момента обвиняваме, че не бил спрял детската порнография. Ами човекът не приема законите. Приемат ги депутатите. Така че нека да бъдем справедливи и да не го превръщаме нито в изкупителна жертва, нито в герой. Разпространяването на противозаконна информация в Интернет е само един частен случай в рамките на сериозния въпрос за компютърните престъпления. В българския Интернет проблемите с този тип престъпност стоят на дневен ред от 1996 г., че и отпреди това. Сега, няколко години по-късно, след безброй преписки в прокуратурата и МВР, грандиозен скандал с БТК и дори дело срещу Комитета по пощи и далекосъобщения, регламентацията на тази материя дори не е помръднала и ние сме на нивото отпреди 5 години. Българският депутат упорито отказва да разбере, че ако те спрат на улицата и ти вземат протмонето, това е кражба, но ако ти източат парите от картата в Интернет, това не е дори нарушение у нас и никой не може да се чувства сигурен и защитен. В този смисъл ние не само не спираме компютърните престъпления, ние ги провокираме. Защото този, който е направил страницата с детската порнография, е бил сигурен, че ще остане безнаказан. Твърде вероятно е скоро да направи втора, трета, пета. За всички тях той няма да получи дори мъмрене. А би било справедливо да изкара 5-6 месеца в затвора. Какви са вариантите? Можем да задължим хора от типа на Вени Марковски да следят какво излиза по техните страници и да обявим за престъпление липсата на подобен контрол. Това е много лесно изпълнимо като решение, но пък ще има доста неприятни последици. Бол.БГ. няма да може да се справи с надзора на хилядите уебсайтове, които се правят всеки ден, в резултат на което нито те, нито който и да било друг ще може да предлага на своите клиенти да създават и притежават собствени страници. Но това е по-малката беда. По-голямата е, че с такива дърварски мерки, ние никога няма да хармонизираме законодателството си с европейското. Вторият вариант е да забраним Интернета в България. Така де, защо да си играем на дребно. Както беше казал другаря Сталин, "няма човек, няма проблем". В случая - няма Интернет, няма порнография. Освен това, така ще лишим редовия български педофил от възможността да посещава не само български, но и чужди сайтове с детска порнография. Пък и няма да сме първите в света. Съвсем доскоро интернет комуникацията беше забранена в Афганистан, а преди това дори и в Китай. Вероятно има и други държави, последвали този пример. Ако няма - ние сме насреща. Третият вариант е да се замислим защо у нас няма такъв закон, който да наказва престъпниците и да не пречи на редовите Интернет-потребители. Може би този правен вакуум защитава нечии корпоративни интереси. Може би просто си избираме неподходящи хора за депутати. Може пък да не сме дорасли. При всички случаи, ако не направим това, оплакванията, че сме потресени, възмутени и разтърсени от видяното в българския Нет звучат доста лицемерно.

====

А за Морал Битекс може най-много да... мълчи! След тоновете спам, как не ви беше срам да се правите на морални!