Moonchild не е сатанистка песен. Seventh Son е концептуален албум и песента трябва да се разглежда като част от цялата история, а не да се вади от контекста. Ако ти е интересно, мога да потърся повече инфо по въпроса, имам някъде подробно описание на историята на Seventh Son.

Изкуството обикновено носи послание. Ако творецът не вярва в това, което прави - той просто е един жалък клоун.

По принцип съм съгласен. В музиката обаче по някога се наблюдава едно разделение. Някои музиканти пишат повече заради музиката и много не им пука за текстовете. Въпреки, че съм болен фен на Мейдън, винаги съм смятал, че текстовете им са доста утрепани понякога. Други пък (Фиш например) пишат яки текстове, но не им пука много за музиката.

Мейдън са малко театрална група (декорите, куклите, дрехите и тн) и при тях това не е съвсем сериозно, но не в смисъл че не вярват в това, което правят. По-скоро повече забавление и по-малко тегави социални теми.

Обществената реакция на The Number Of The Beast е толкова голяма, че ми се струва, че те яхват тая тема, защото както знаем няма добра и лоша реклама.

Между другото по въпроса за палежите на църквите мога да ти препоръчам да гледаш филма Heavy Metal - A Headbangers Journey. Много е интересен и ме шокипа начина, по който скандинавски свещеници коментираха палежите на църкви. Без обвинения и писъци. С много желание за разбиране на причините, които са довели до това. Много се впечатлих. Има много интервюта по въпроса за сатанизма. Мисля че там беше това, което писах за Том Арая. Интересни неща разказва и Алис Купър.

По въпроса за знака на сатаната искам само да добавя, че това е знак с който се предпазваш от злото. Нещо като заключени пръсти или чукане на дърво. Смисъла му е малко преиначен.

I'm the man of a thousand faces
A little piece of me in every part I take...