|
Дерек Принс казва: "Израснах в Англия и никога не съм бил антисемит, но не знаех, нито пък се интересувах много от евреите. Имах двама приятели евреи в Кембридж, но те бяха изцяло асимилирани."
Когато Британската армия го назначила в Ерусалим, почти в края на Втората световна война, Дерек гледал със страхопочитание и възхищение завръщането на евреите от различните държави след около 2000 години изгнание. Когато четял Исая, Еремия и Езекил той разбрал, че пред очите му се изпълнява Билейското пророчество.
Като гост-студент в Еврейския Университет (едниственият езичник по онова време) и в ежедневния живот с шестте еврейски дъщери на Лидия той осъзнал търпението и верността на Бога, видял също и издръжливостта на евреите, когато понасят всякакъв натиск и негодувание.
Той казва: "Ние имаме към евреите огромен дълг. Без тях църквата нямаше да има патриарси, нито пророци, нито апостоли, нито Библия, нямаше да има и Спасител. Най-ценното притежание в моя живот е Библията ми и аз я дължа на еврейския народ."
Чрез брошурката си "Дългът ни към Израел" и чрез проповедите си Дерек Принс събужда отговорността на християните по целия свят към Израел и евреите. Книгата му "Последната дума за Средния Изток" изследва в подробности пророчествата, които продължават да се изпълняват и до днес, и излага Божия план за Средния Изток с наближаването на края на времената.
В друга книга, "Съдбата на Израел и на църквата", той изброява седемдесет и девет появявания на думата "Израел" или "израелтянин" в Новия завет и заключава, че Израел никога не се употребява като синоним на църквата. Той обяснява как църквата трябва да разбере специалната съдба на Израел и да се вмести в Божиите цели.
От нация на нация той разкрива световното изпълнение на Еремия 31:10: "Слушайте народи, словото Господне и известете на далечните народи, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере и ще го упази, както овчар стадото си." След това заключава: "Днес, това послание се изпълнява във вашите уши."
Като предизвиква хората към положителен отклик, той цитира трите притчи в Матея 25 и казва: Във всяка една притча има такива, които Бог е осъдил и отхвърлил. Защо? Всички те имат нещо, по което си приличат: апатия и пасивност. Не е това, което направиха, но това, което не направиха. Ние или сме със или сме против; или събираме, или разпиляваме; или строим, или събаряме. Няма средно положение. Бог изисква от нас като християни да утешаваме и да се молим за Израел.
Семейство Принс демонстрират тяхната личната увереност в Библейските пророчества като живеят в Израел и устояват с евреите под натиска и проблемите в ежедневния им живот. Тяхна основна задача е да ходатайстват, като се молят Бог да изпълни Словото Си и да донесе спасение в Средния Изток за евреи, мюсюлмани и обикновени християни.
Луна пълзи по синьото небе,
Мъж излезе по пантофи
Жена си да ебе
Зад леген с картофи.
|
Приятел на Израел и на Еврейския народ