|
И все пак -боли ме...Колкото и каквито извинения да си създавам...
Боли ме, когато мисля за теб, боли ме, когато чета за други и се сещам за теб, и въобще защо да се сещам, когато ти си постоянно в мислите ми. Намирам си причини, поводи и всичко за което се сетиш да кажа" не, това не е любов, това е най-много увлечение, това е само игра на чувства".. но не е така.Сега мога да го нарека така , както се нарича.Обичам те!
Така е, признавам го, макар да ме боли , когато го мисля и го произнасям дори само наум...Виждам те в мислите си, виждам образа ти...вече го виждам... Докато не можех да си те представя, някак си успявах да се убедя, че не е това, което всъщност е, но сега виждам, виждам и не мога да го изгоня. Всяка дума ми напомня за теб, всеки разказ, всеки стих, всеки жест...И пак се съмнявам, може да не е..иска ми се все пак да не е , защото любовта носи болка.
"Мисля, следователно , съществувам. Боли ме, следователно, обичам" - четох някъде.И е вярно...не искам да ме боли...не искам..искам да съм спокойна, да си живея живота и да не ме завладяват мислите за теб по всяко време. Да не замълчавам по средата на разговора, защото толкова ме заболява, когато изведнъж ме обгърнат мислите за теб, че нямам сили да говоря.Да не забивам глава в земята, не чувствайки, не мислейки, не усещайки, само от болката за теб.
Мислиш, че е невъзможно?Невъзможно е - да.Намирам си отново хиляди причини, много добри и много съдържателни, с много добри доводи, с които мога да убедя и най-големия неверник...но защо не мога да убедя себе си, защо...искам спокойствие...а не мога да си го дам...
Имам толкова работа, която трябва да свърша, нали за да забравиш нещо, трябва да си намериш занимание...не мога..захващам се..и пак нещо ми напомня за теб..нещо глупаво, все едно химикала да ми напомни, че съм гладна...но така става..и не мога да правя нищо, защото всичко ми напомня за теб..иска ми се да говоря с някого, да поговорим глупости, да се посмеем, да забравя...но защо това пак ми напомня за теб..можеше да си ти, нали?не мога да намеря думите, губят ми се, всичко ми изглежда толкова глупаво, за какво ги водя всичките тези разговори, когато не са с теб, защо да пиша писма, в които разкривам душата си, когато те не са предназначени за теб..нищо , че ми отвръщат с красиви думи,много успокоителни и дълбокомислени,нищо, че този насреща също пише със сърцето си...а може би и той не пише на мен, а на някой друг... И така разменяме писмо след писмо, но всяко не стига до истинския си получател.. Искам да говоря на теб, да пиша на теб...а не на други..
Боли ме...много.. знаеш ли? Един ден като че ли забравям за болката, по-скоро може би просто свиквам с нея и ми става леко..и съм щастлива, че не ме боли, но само след миг, или най-много след два, всичко пак се връща и по-силно..и по-силно.. не го искам вече..не го искам...вземи си го...махни го от мен..и ме остави на мира..не идвай при мен, когато си лягам и се взирам в тъмнината..защото само така мога да мисля...а очите не искат да се затварят...не идвай през нощта, когато е твърде рано за утрото ..и не ми остава нищо друго..само да мисля..да мисля...но за какво...изпразвам се от мисли..и все пак мисля.. за теб..за мен..
Колко по-лесно щеше да бъде, ако бях чула "ама аз само се забавлявам, какви ги говориш?!" Може би щях да те намразя..временно...може би щях да напиша някоя саркастична и остра дума тук и там...а после щеше да ми мине...омразата е пътя към забравата и утехата..а сега...какво.. мълчание..и небрежни думи..може би това означава точно "ама аз само се забавлявам!!", иска ми се..така е..така е..мразя те...
|
Искам да те мразя!
