Опитах се да бъда пределно ясен, като изброих възможните ситуации и възможния изход от тях. Те са уточнени именно на базата на съвети на Гражданска защита. Вместо да заявявам изрично "да, имаме план при бедствия" предпочетох да изложа самия план. В бележката ми ясно е казано, че около интернавтите има хора, които са инструктирани как да действат във всеки конкретен вариант. Какво повече трябва да кажа - имената и телефонните им номера ли? Мога само да добавя, че тези хора са инструктирани как да действат, дори ако нямат връзка с нас. За всеки случай у двама от екипа ни също има ключове от апартамента. Каквото е в рамките на предвидимото, сме се опитали да го предвидим. Другото не зависи от нас и да твърдим, че не е така, означава да излъжем.
Може би трябва все пак да напомня, че интернавтите доброволно участват в този експеримент и едно от условията в него е те да са заключени. Ако ги отключим, това нарушава условията на експеримента и той се прекратява. Естествено, че при застрашаващ живота им трус или друго бедствие ще прекратим всичко и ще ги отключим. И естествено, че нито ние, нито те бихме искали да прекратяваме експеримента ей така, без основателна причина.
Вчера дори не сме обсъждали такава възможност. Говорихме си с Ани за земетересения и толкова. Интернавтите не са пъзльовци и са го доказали вече многократно. Бъзлив човек въобще не би имал смелостта да се кандидатира за интернавт, камо ли да стане такъв. Животът им никак не е лек, противно на многото заяждания тук за пълния им хладилник, бързия нет и това, че си имали всичко и всеки би могъл да е на тяхно място. Не би могъл - нямам как да убедя невярващите в това, но аз отлично знам, че е вярно. И имам право да кажа и нашето мнение по въпроса. Интернавтите минават през много лишения, тежести и трудности. Други неща пък сме се постарали да им спестим максимално. Не виждам основание да бъдат жалени, че им е трудно, да бъдат изкарвани мъченици или жертви, нито пък да им бъде завиждано, че имат еди какво си, с което всеки можел. Не може всеки. Всеки може само да говори. А интернавтите са тези, които осъществяват онова, за което всички само говорят. Не вярвам да не се страхуват, но са поели са отговорност.
През последните две седмици Ани имаше страшна дилема дали да не се откаже заради зъба си. Зъболекарите бяха единодушни, че я боли зверски. Тя пък не даде и дума да става да се пробиват меките части под болния зъб, което щеше да я облекчи незабавно. Баща й едва не починал от зъб. И все пак реши да не се отказва, а да лекува болката постепенно с други средства.
Всички се страхуваме от това или онова - човешко е. Но пъзльовците не постъпват както Ани постъпи в случая. Така постъпват отговорните хора.
Съжалявам, ако разочаровам някого, подкрепяйки за пореден път интернавтите:) Но просто те са си го заслужили. Когато не ги подкрепяме в нещо, също ще научите. Просто няма основания да казваме неистини или лъжи. Аз лично вярвам, че от една лъжа /дори и да е в твой интерес/ не можеш да спечелиш много, но пък можеш да загубиш всичко. Затова и ползвах случая да кажа няколко истини покрай оправдания интерес около земетресението.
|