да, прав си, но не съвсем
и защото аз в поста си съм се изказал лошо сега ще прецизирам
единственото, което трябва да се докаже, е че се ползва лицензирано копие !
наблягам на лицензирано, защото софтуера не се продава, а се лицензира
т.е. чрез тази особеност се отчита, че той е практически не може да се изчерпи като всяка друга стока, която е обект на покупко-продажба и затова чрез лиценза се дава достъп до това "благо"
лицензното споразумение съдържа права и задължения и за двете страни
нека ги сведем до това, че продавачът е длъжен да осигури достъп (download примерно) или да предаде на носител даденият продукт , а купувачът да плати цената (тук съзнателно се ограничавам до комерсиалните лицензи като игнорирам другите присъщи им права и задължения , който са ирелевантни в случая)
щом потребителят притежава продукта това тук означава че продавачът е изряден. сега остава проблема да се докаже че потребителя е заплатил цената.
т.е. трябва да докажем две неща :
1. че цената е заплатена на продавача
2. че точно това лице я е заплатило
ако твърдим че има разлика между плащането през интернет и традиционното банково плащане в смисъл че първото страда от някакви недостатъци откъм форма, ще "отворим адските врати" или по-просто казано ще е**м майката на гражданския оборот. защото това ще означава че всяко плащане през интернет е спорно и не е достатъчно за да сме изправна страна.
от тук следва че единствените документи, които трябва да покажем е документа, удостоверяващ плащането на цената и това че тя е платена от нас заради нас.
обаче !!!
веднага се сещам за два немаловажни проблема с закупуването на каквото и да е през интернет.
1. ако преводът на сумата е извършен от лице или фирма, която не е обслужвана от българска търговска банка - т.е. в нарушение е на валутния закон
2. ДДС - характерът на тези продажби често е такъв че на купувачът не му се начислява ДДС и други дължими плащания към държавата. това е нещо за което може да се хванат в последствие (ако се сетят :))

сега за тезата ми за доказателствената сила на дистрибутивите. има презумция че владеещият е собственик и от това следва, че противното трябва да се докаже от отсрещната страна. т.е. те ще трябва да се докажат че аз не съм купил тези дискове, а примерно съм ги откраднал.

а иначе в общия случай е че ползването на лицензиран софтуер се доказва
единствено с документа удостоверяващ плащането. изискването наличие на всякакви боклуци от рода на ръководства, кутии а в случая и на дистрибутиви и др. е пълна глупост. и това ми твърдение не е в противоречие с предишния ми абзац, защото веднъж след като съм придобил продукт на MS примерно, аз имам право да правя резервно копие за лични нужди, а оригиналите мога да ги унищожа. и пак няма да съм в нарушение защото моето задължение е да платя цената, а не да съхранявам някакви паметници на напредъка в полиграфията.

# лудите, лудите... те да са живи!