|
Във вихъра на дискусиите в този форум интернавтът Марин не веднъж питаше
пишещите тук с какво те са по-добри - сякаш са важни качествата на спорещите с него и те са обект на коментар, а не ескспериментът, целящ популяризирането на мрежата.
Марин дори създава впечатлението, че очаква отговор на своите въпроси, които никак не вълнуват аудиторията, защото интернавтът все пак е той и не е необходимо вниманието на наблюдаващите да бъде насочвано към тях самите, тъй като не те са участниците в експеримента.
Интернавтът също така се жалва, че не може да отговаря на всички тук, поради натоварената си ежедневна програма, но не пести време да обяснява на емигрантите, че те не били направили нищо за България и да дава своето мнение за тях, което също не представлява интерес за аудиторията. В същото време той не може да посочи никакъв пример за това какво ТОЙ е направил за родината си. Вероятно настоящият експеримент ще е първият му съществен принос към България.
Когато стане въпрос за пиратски софтуер, интернавтът Марин веднага
припомня факта, че видите ли всеки у нас ползва пиратски софтуер. Това безспорно е така, но трябва ли да се гордеем с кражбите на интелектуална собственост и да ги популяризираме като някаква неизбежна част от интернета у нас.
Няма български потребител, който да не ползва в дома си нелегален софтуер.
Част от големите фирми в България вече се простиха с безплатните
крадени продукти. Какво поведение обаче демонстрират организатори
и интернавти - те ПУБЛИЧНО показаха, че в техния експеримент ползването на краден софтуер е неизбежно. И вместо да признаят, че това е един наистина сериозен гаф, те се впуснаха да обясняват на user-ите, че тъй като всички ползват нелегален софтуер, нямат право да ги винят! Логиката е похвална, може би носи някакво вътрешно успокоение на организаторите и интернавтите, които така и не успяха да схванат, че те са ПУБЛИЧНИТЕ личности, или поне се опитват да бъдат такива.
Често интернавтите оправдават излиянията си със своята емоционалност, както и с баналния факт, че съвършени хора няма. Никой обаче не оспорва това, какъв е смисълът едно и също нещо да бъде постоянно повтаряно?
Нека не забравяме обаче и думите на г-н Русиновски, който неколкократно
повтори, че Марин и Ани "са действително най-добрите. Но не най-добрите
програмисти, дизайнери, журналисти и прочее... В повечето от тези дисциплини имаше по-добри кандидати от тях. Но другите кандидати бяха добри в едно, две или три неща. Ние държахме на много комплексни изисквания и най-много плюсове имаха точно те двамата." - интернавтите са били подбирани от "сериозна" комисия от ПСИХОЛОЗИ, журналисти и т. н. Редовните емоционални изблици на Марин и Ани обаче създават точно обратното впечатление - че те са неуравновесени младежи, които често си изпускат нервите, и то заради коментарите на непознати за тях хора от форума, някакви си емигранти, неуспели кандидати и др., които били "предубедени", "завиждат" и не желаят да участват в конструктивна дискусия!!! Не е нужно да си психолог, за да забележиш толкова очевиден факт. Едно е да си емоционален, съвсем друго е да го показваш ПУБЛИЧНО. Защото ПУБЛИЧНОТО пространство си има правила, не ги ли спазваш, няма как да станеш част от него.
От протеклата вчера активна дискусия по темата ЗА и ПРОТИВ добрите и лошите страни на страни на експеримента стигаме до извода, че организаторите не са си свършили работата. Впуснали са се в начинание, което не е нищо друго освен ПОСРЕДСТВЕН експеримент, организиран от ПОСРЕДСТВЕНИ хора, с ПОСРЕДСТВЕНИ участници, което обаче трябва да бъде представено като "СЕРИОЗНО" и целящо да популяризира глобалната мрежа. А какъв ще е резултатът от подобно "популяризиране" - със сигурност всеки поинтересувал се, що е Интернет, ще се сблъска и с дилемата ЗА и ПРОТИВ нелегалния софтуер - изборът на непросветения обаче остава загадка с предопределен отговор.Редактирано от oneboy на 19.03.02 12:07.
|
ЗА И ПРОТИВ нелегалния софтуер
