|
Престанете да ги дъвчете, бре, хора. Ако имах възможност и аз щях да участвам в този "експеримент". Интернавтите били глупави, наивни и незнам си още какви. Друг път! Или ако наистина са такива, то поне са изкарали късмет да бъдат избрани за главни действащи лица в това начинание. Погледнете ги - храна на корем, мощни машини, главозамайваща инет връзка и им плащат за това да полват от тия благинки.
Целта на експеримента е да се докаже емпирично, че интернет може да замени социалните потребности на хората или поне аз така си мисля. Всъщност, мисля си че истинската цел е рекламна - полуляризиране на интернет, а оттам увеличаване на приходите на всички лица и фирми, предоставящи интернет достъп или извършващи услуги във или свързани с него. Но това е общоизвестен факт, който няма нужда да бъде коментиран. Интересен е въпросът до колко тази рекламна кампания ще постигне целта си, защото не липсата на популярност е причината за слабото и бавно развитие на IT отрасъла в България, а общия икомомически (и не само) пейзаж, на който вече толкова време "се любуваме". Именно за това си мисля, че наивните не са интернавтите, а поръчителите на тази реклама. Марин и Ани ще останат единствените с приятен спомен (и не само спомен) от тази маркетингова авантюра.
Колкото до първото нещо, което си помисих, а именно - възможно ли е интернет да бъде алтернатива на социалния живот?
Мисля си че е възможно. Защо?
Ами защото интернет има всичко, от което нашеите приятели интернафтите вуж са лишени:
телевизия - в интернет има повече телевизионни канали, отколкото предлага коя да е наша кабелна телевизия.
радио - колкото си искаш радиостанции, дори български.
вестници - почти няма вестник, който не подържа електронни издания.
видео (дори се води екстра) - в интернет могат да се намерят филми, които още не са присигнали в България.
Телефонна и дори видео връзка - пак екстри и пак на разположение.
Днес интернавтите дори дадоха интервю на Милен Цветков. Няма спор, че макар свързани със света само чрез интернет, двамата се превръщат в обществени личности (или май е по-правилно да се каже често коментирани и дори интервюирани).
Значи експериментът е обречен на успех. Съдя по себе си, де, защото ако бях на мястото на един от двамата, за нищо на света нямаше да изляза от тоя апартамент дори след стотния ден.
Сега следва едно огрромно, ехтящо НО (ако имах по-големи букви щях да ги използам, повярвайте ми!):
НО, защото експериментът ще е успешен само ако се провежда, как да го кажа, в лабораторни условия. Ако и интернафтите бяха с dialup връзка, с каквато са повечето интернет потербители в България...оставам това изречение отворено, но ми се струва че вариантите за неговото продължение не са никак много.
Така че, приятели - плюещи и критикуващи, оставете интернафтите намира. Нека изживеят тези 100 дни пълноценно. Ани била lamer, поради което мястото и не било там, Марин бил наивник, че се е съгласил да участва в този стодневен рекламен клип (live) - факт е че са там, с пълни кореми, потребяващи чудеса на техниката, които едва ли ще видят пак след стотния ден (не зная какви са им хонорарите). Не им завиждайте, не им се подигравайте, а се смейте на организаторите. Ако не ви е присъщо да се смеете на хората и човешките грешки - съжалете ги, но за първите български интернавти можете само да се радвате така, сякаш вие сте на тяхно място.
|
Интернавти, ала-бала...
