|
|
| Тема |
 от всичко написано ....това бе най-истинско |
|
| Автор |
Жeлaнa (непозволена) |
|
| Публикувано | 30.12.01 16:27 |
|
|
|
Малки мои,
Не мога да понеса мисълта за това, което сте преживели.
И в най-страшните мъчения, които е измислило човечеството, едва ли има по-страшно от това да бъдеш задушен, изпотъпкан, прегазен …
Бавно и мъчително да умираш…
Толкова внезапно и неподготвено…
Върху тебе да се стоварват също толкова ужасени тела, в очите ти да се забиват подметки на обувки, устата ти да се отваря конвулсивно за глътка въздух …
Какво ли сте преживели, малки, невинни душици, в тези последни секунди.
Вие, весели и прекрасни тийнейджърчета, малки българки, неосъществени майки …
Българийо,
толкова малко имаш да предложиш на своите деца днес!
Като не можеш да им осигуриш хляб, поне не им предлагай смърт.
Безсилна и безпосочна ярост ме е обхванала в този момент …
Към кого да я насоча?
И не е ли твърде късно…
Господи, стига вече се подиграва с нас.
Имай милост към България …
Само ние ли съгрешихме, Господи!
Недялко Йорданов
21.12.2001 г.
22 ч и 15 мин
преписах го от в-к "Труд" ...
Live the way you love, love the way you live!
| |
| |
| 
|
|
