|
Тема |
мнение на една майка и на нейното дете |
|
Автор | Pyмянa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 28.12.01 19:30 |
|
|
Това написа дъщеря ми ... прочетете го...
Беше вечер. Ден преди Бъдни вечер. Едно момиченце си
беше вкъщи и палеше свещ, която бе купило по-рано през
деня. Тъкмо когато щеше да я запали, свещта проговори.
Момичето не се учуди много, защото около нея ставаха
все странни неща.
- Не ме пали тук! - извика свещта.
- Защо?
- Нали знаеш какво се случи в петък в дискотека
"Индиго"?
- Да.
- Запали ме там.
Момичето не мисли много, наметна черно палто и изтича
навън, възползвайки се от това, че родителите му бяха
заети с нещо друго.
- Знаеш ли кое е страшното? - приказваше по пътя
свещта - То е, че не вярваш, че може да се случи,
докато не стане...И после не вярваш..., не искаш да
вярваш..
Вече като по чудо бяха пред дискотеката. Докато палеше
свещта, момичето мислеше: "Четиринадесет и
тринадесетгодишни деца! Най-малкото - на
десет...По-малко от мен...Вандали! Варвари!!... Не
вярваш, не искаш да вярваш!!! Защо? Защо? ..."
Запали свещта.. и като че ли снегът сам направи дупка,
в която тя да се закрепи... Тръгна си. След няколко
крачки се обърна. Всички хора наоколо ги нямаше.
Всички цветя горяха, пътеката до дискотеката и самата
дискотека също горяха. Защо? Обърна се напред и
застана като статуя. Погледна обратно.....
Духна вятър и почти всички свещи угаснаха, а хората,
които като по чудо се бяха върнали, започнаха да ги
палят. Свещта на момичето беше изгоряла. Защо?
А хората все палеха, а свещите все гаснеха. Свещите
бяха надеждата..., а тя беше угаснала...От целия ден
на детето, само това не беше чудо. Надеждата
угасна....
Мир на праха на децата...
Елина Калчева, на 11 години
Тя тренира фигурно пързаляне, какво ще кажете за идеята стадионът отново да бъде пързалка?...
|
| |
|
|
|