|
|
| Тема |
 Тези които воюваха стъпили здраво на земята |
|
| Автор |
aztlan (aztecatl) |
|
| Публикувано | 09.11.06 23:08 |
|
|
|
Хората Мапуче
През 1536г. се срещнали два народа, които щели да воюват повече от 300 години и едният никога нямало да успее да покори другият...
Педро де Валдивия
Мапу означава Земя, че - хора. Те също така са познати като арауакани, название дадено им от huincas (испанците). Преди да дойдат конкисатадорите, те наброявали около 1,5 до 2 милиона. Местообитание:
Общността се състояла от племена водещи различни начини на съществуване: номадски, уседнал; имало ловци, рибари, събирачи, земеделци и животновъди. Разделени били на малки групи наречени лоф, които се управлявали от вождове.
Мапуче граничели на север с империята на инките. Границата минавала по река Мауле и била установена след продължителни войни с инките. Те така и не успели да победят народа Мапуче.
Мапуче нямали централизрано държавно управление като своите съседи - инките, но за разлика от тях имали много по-силно чувство за принадлежност към своята нация. На тяхното чувство за самоопределеност и желанието за свобода се крепяла въоръжената съпростива в разстояние на 350 години на: инки, конкистадори; и по-късно чилийци и аржентинци.
Социална организация:
Ежедневният живот се определял от правила наречени Ад-Мапу. Те се знаели, тълкували и прилагали от улмен (мъдър човек). Тези хора решавали възникващите спорове в племените групи и осъществяали преговори с другите племена в ситуация на война. Те били уважавани и дори сега имат влияние върху обществения живот. От друга страна лонко или вождът имал върховна власт. При война мапуче се обединявали в айлареху (групи от по 8 племена начело с вождовете си реху). Съветът на вождовете избирал току - главнокомандващ на армията.
Митология и вярвания:
Най-важна фигура тук бил мачи - шаманът. Най-често шаманът бил жена. За да стане шаман, тя чиракувала дълги години заедно с други евентуални бъдещи жени-шамани. Жените лекували болести, борели се с лоши сили, влияели на времето, реколтата и взаимоотношенията в племето. Те имали обширни познания за лечебните свойства на различните растения и билки.
Nguillatun била най-важната церемония и празник. Свещената церемония се извършвала на предварително определено от племето за нея място. Тя траяла от два до три дни и се извършвала рядко - веднъж на две или три години.
| |
| |
| 
|
|
