Chichen Itza
Местоположение
Градът е просъществувал от 6-ти до 14-ти век. Основан е от племенна група на маите наречена Itza. Те са били и неговите първи заселници (600-900г.). Изглежда през 10в. градът е бил изоставен и след това отново заселен. Спорен е въпросът кои са били неговите втори заселници - маи, толтеки или и двете народности. Архитектурното влияние на толтеките дава основание за този спор.
Основан е през 514г. от жреца Lakin Chan, който също се е наричал и Itzamna. Ето защо хората построили града се наричат chanes или itzaes. Названието на града на езика на маите означава: "Chi" - гърло, "Chen" - кладенец и "Itza" - наименованието на племето.
Когато испанците дошли градът вече бил изоставен в резултат на продължителната война с Маяпан (1196 - 1441г.). Конкистадорите намерили голяма част от сградите в руини и имената, които им дали били фиктивни, според това, на което им приличали.
Крепостта (El castillo) снимка от 1860г.
Рисунка на Крепостта
Друга стара снимка на Крепостта
В момента е възстановена около 60% спрямо това, което е открил John L. Stephens през 1841г.
El caracol - Охлювът
Рисунки на "Женският манастир"
Цивилизацията на маите създала забележителна култура, разпростряла се върху обширни територии. Днес около 4 до 6 милиона хора говорят над 30 диалекта, запазили се от предколумбово време. Те спазват традициите, хранят се по същият начин, както преди векове (сеят боб, царевица, чили, домати и тикви) и използват стари и добре изпитани средства за лечение.
По времето, когато бил заселен, градът разполагал с два кладенеца: един за всекидневни нужди и свещен. Местността била опасана с гъста джунгла, където валяло често. Дъждовната вода се събирала от порестите варовикови скали и била използвана за напояване. Кухините в скалите били наречени centoe.
Chicen Itza, както и другите големи градове бил по-скоро религиозен център, отколкото търговски. По време на празниците в него прииждали хора от съседните области за да бъдат свидетели на извършващите се церемонии и жертвоприношения. Освен това, той бил място за обучение и развлечение.
Архитектурата на Chichen Itza има пряка връзка с тази на Тула. Всички сгради: "El Castillo", "El juego de la Pelota", "El Grupo de las Mil Columnas", "El tzompantli", El Edificio de las Aguilas", "El templo de los Guerrerros" и "El Mercado", имат украса с едни и същи мотиви, както постройките в Тула. Най-често се срещат образи на войни и Пернатата змия.
Архитектурен план на местността
Пирамидата (El castillo)
представлява внушителен слънчев календар. На всяка от четирите си стени тя има по 91 стъпала и още по 1 на върха - към олтара. При слънчево време на 21-ви март сянката която се образува наподобява змия слизаща от върха на пирамидата надолу към земята.
Западната стена (по-нова снимка)
Източната и северната стени на пирамидата
На северните стъпала има големи каменни глави на Кукулкан (Кетцалкоатл). Източната стена все още не е възстановена.
Гледка към "Крепостта" през слънчево време
Вижда се симетричната структура и астрономическите мотиви, които са вложили древните маи при изграждането й:
1. Виждат се 9-те нива, всяко от които е разделено на 18 по-малки секции - колкото са месеците в календара на маите.
2. От двете страни на стълбите има по 26 правоъгълни плоскости. Общо 52 за всяко стълбище - колкото са годините в един цикъл на маите.
3. Общия брой на стълбите е 365 - колкото са дните в годината.
Пирамидата най-вероятно символизира Змийската планина - място където според маите е било Сътворението. Декорация на пирамидите наподобяваща "Змийска планина" се среща в Теотихуакан и Теночтитлан. Но в Chichen Itza, този дизайн е развит и се среща за пръв път. Изправените тела на змиите играят символизират свързващите звена между владетелите и боговете. Змийската планина е и мястото където Xmucane - първата майка нахранила хората в самото начало на Четвъртата земя с царевично тесто.
Структурата, която се вижда днес е вторият храм построен на това място. Под масивната външна структура има друг, по-малък храм с подобен дизайн. Малка врата на западната половина от северните стълби е единственото място, от което може да се достигне до него. По тесни, влажни и хлъзгави стълби разположени в коридор, който е толкова тесен, че определено би докарал до лудост страдащите от клаустрофобия туристи. Във вътрешният храм е поставен Чакмул (Chaac-Mool - червен нокът на животно). Чакмул може да се види и в "Храмът на войните". До "Червеният нокът" се намира ягуар-трон. Когато бил намерен, върху него имало финно изработен тюркоазен диск. До трона и Чакмула туристите не могат да достигнат, понеже са отделени с желязна врата.
Вселената, спред маите се състои от 13 нива, всяко от които се управлява от различно божество. Самите нива са разделени на 7 поднива. Сянката, която хвърля пирамидата се състои от 7 светли и 6 тъмни триъгълника - общо 13.
Смята се, че на върха на пирамидата се вихрили ожесточени жертвоприношения, като в определени (явно по-специални) случаи жреците хвърляли телата на недоубитите жертви, надолу по стръмните стълби. По правило, падащите надолу били с предварително извадени сърца, вероятно за да не получат сърдечен пристъп от страх. След такива церемонии оставали купища тела в основата на пирамидата... Поне така твърдят християните, дошли от изток.
Храмът на войните
Група от ХИЛЯДА КОЛОНИ в преддверието на храма
Охлювът
Предполага се, че представлява астрономическа обсерватория. По стените му има множество отверстия за наблюдение на звездите през определени периоди от движението им. Това е едно от върховите постижения на маите-архитекти. Изграждането на каменен купол не е лека работа, а изграждането на купол с прозорци на точно определени места изисква маса усилия и време.
Игрището
Размерите му са: 168м. дължина и 70м. ширина. То е най-голямото открито в Мезоамерика. Във всеки един от двата края има каменен пръстен, през който трябвало да премине каучуковата топка. Играчите можели да ползват всяка част от тялото си с изключение на ръцете. Играта представлявала нещо средно между американски футбол и баскетбол. Съдейки
по размерите на игрището - маите са били бая ателти.
И накрая, разбира се, т.нар. "Женски манастир"
|