Едно от най-странните места за мен е: Теотихуакан - "Градът, който ти връзва езика"

"Градът на боговете" или по-точно "Градът, където хората се превръщат в богове" (Nahuatl)

Намира се в долина носеща същото име. Тя е разположена на 30 мили северно от град Мексико.



Бил е процъфтяващ церемониален център няколко века преди идването на ацтеките. През времето на разцвета си, той е бил най-големият град в Мексико и шестият по големина в света (около 600г. сл.н.е.). Около 650г. градът рязко започнал да запада и бил напълно изоставен около 700г. Никой не знае защо. В най-добрите си години населението му наброявало около 200 000 жители. Добре подреден, той обхващал повече от 8 кв. мили площ. До тогава в Европа не е имало толкова прецизно планиран град. Цивилизацията построила и поддържала Теотихуакан може да се сравни с цивилизацията на Древен Рим.

Сателитна снимка на местността и руините:


Археолозите и историците все още продължават да се впечатляват от Теотихуакан. Неговата култура и история и до днес са обгърнати с мъгла. Цивилизация на абсурдите , изградила огромни за времето си постройки, оцелели до днес и не оставила дори и един единствен писмен знак. Нищо почти не се знае за живота, който те са водили. Знае се, че техни наследници са били войствените цивилизации на Толтеките и Ацтеките. Последните не са живели в града, но са дали имената, които и до днес се използват, на постройките и улиците. Те считали, че тук е мястото, където е бил сътворен Светът.



Друго нещо предизвикващо изумление, е педантичното разположение на всяка сграда и улица. "Алеята на мъртвите" има отклонение 15, 5° спрямо посоката Север, а най-голямата структура "Пирамидата на Слънцето" има същото отклонение спрямо Запад. Това отклонение съответства на позицията, в която Слънцето залязва на 13 август. Неслучайно е разположението и ориентацията на "Пирамидата на Луната", намираща се в другия край на "Алеята на мъртвите". Линията свързваща върховете на двете пирамиди дава възможност да се определи с голяма точност средата на деня и нощта.





Периодизация на Теотихуакан:

Прото-Теотихуакан: 100 пр.н.е. - 0 сл.н.е Две малки селища в северната падина на долината с около 5 000 жители

Теотихуакан I: 0г. - 150г. Построена е Пирамидата на Слънцето и Алеята на мъртвите

Теотихуакан II: 150г. - 300г. Изгражда се мрежа от по-малки постройки

Теотихуакан III: 300г. - 650г. Разцвет на града, населението се увеличава от 85 000 до 200 000 души

Теотихуакан IV: 650г. - 700г. Период на залез

Освен двете пирамиди, известни са и други, макар и по-малки постройки: Дворецът на Кетцалкоатл, Дворецът на пеперудите, Дворецът на ягуарите и др. По намерените там фрески може да се съди за художественото майсторство и културата на създателите им. Изоставен, градът е бил разрушен и опожарен от нашественици около 700г. Един век преди това вилянието на града върху останалата част от Мезоамерика постепенно отслабнало и замряло. Някакво събитие с катастрофални последици намалило броя на населението на около 70 000 малко преди 700г. По-голямата част от останалите отпътували на Изток. Градът вече бил сянка на своето могъщество. Скоро след това бил опожарен. Минали векове, голяма част от сградите се разрушили от времето, а пирамидите (които не се боят от времето, а то от тях) се покрили с гъста растителност.

Подобна криза, но два века по-рано, обхванала всички известни Мезоамерикански цивилизации (включително и маите). В резултат на нея те изоставили процъфтяващи градове. Съществуват много теории и хипотези за случилите се събития. Някои от тях се опитват да намерят обяснение в настъпилото засушаване. Където сега растат кактуси, агаве и юка, някога е имало кедрови, кипарисови, борови и дъбови гори. Промяната в растителността свидетелства за драстични промени в климата. Факт, който обаче не дава задоволително обяснение. Влиянието и мощта на Теотихуакан достигали до земите на маите. Градът оказвал влияние в политически и културен аспект, върху територии сравними с тези на Ацтекската империя. След залеза на цивилизацията свързана с Теотихуакан, изчезнала обединителната сила свързваща Мезоамериканските цивилизации. Започнало раздробяване на културите, появили се малки царства водещи непрекъснати войни (Късен класически период). Войната се превърнала в ежедневие и занаят, а нещастниците имали късмета да бъдат победени и пленени, бързо, без много протакане били тръшвани на жертвения олтар за храна и удоволствие на кръвожадните богове.

P.S. Ако е интересно, темата може да бъде продължена за "Пирамидата на Слънцето" и сравненията, които се правят между нея и Хеопсовата пирамида. Имам малко материали по въпроса, както и снимки на една от които двете пирамиди са насложени една върху друга и са направени съответните сравнителни изчисления.