хе хе:))) хей не помня да съм казвала,че оглаласите са произлезли от инипито:)))аиде сега... Легендата е, че са излезли от една по-специална пещера в Южна Дакота - както и да е за тях пещерата е свещено място и от уважение към земята във всичко , което напомня по някакъв начин пещера влизат по този начин - така поне ми обясниха:)) Инипито е конструирано, за да наподобява пещера. Иначе, че е ниско ниско е, но можеш да се изправиш и да ходиш приведен вътре, ако имаш желание:)

За сейджа- на вкус найстина донякъде напомня на пелин, но като вид е по-близо до салвията. Може би е нещо по средата. Освен в лоджа го използваха и за smudge( нещо като окадяване)- запалваш малко топче изсушен сейдж и се предполага че дима пречиства и пази от нисши духове.
Другите треви, който използваха бяха sweet grass- дълга трева на плитки, чиито пушек смятаха че привлича всякакви духове и juniper, който хвърлят върху камъните в лоджа.

За шамана - съгласна съм, че не е подходящата дума, но в случая не беше и medicine man, въпреки че на няколко пъти докато бях там показа , че може и да лекува, както и какво ли още не да прави.
Доколкото ми обясниха има 4 категории такива хора:
1. Ghost healers (wanagi) - свъзват се със силите на посоката изток, това е най-ниската категория
2. Medicine men (Yuwipi ) - юг, работят с по-висши духове от предната категория, както и с билки, растения итн
3. Heyokah - запад, предполагам, че те са най-близо до това, което разбираме под шаман или магъосник.
4. Sacred men of the Eagle nation altar (wichasha wakan) - север; Особеното при тях е, че не те си избират да се занимават с това, а tunkashilas (великите предци) избират да работят и да се проявяват с /чрез тях. Имах късмета да попадна на церемониите на wichasha wakan от приемствената линия на Седящия бик. По принцип съм леко скептична и винаги си търся доказателства, но докато бях там (4 месеца живях в каравана в двора им) много пъти се убедих, че човека си има свръх способности. Към wichasha wakan се обръщаха за помощ по различни поводи както индианци, така и учениците му(повечето бели, както сигурно си се убедил много малко от съвременните индианци се интересуват от традициите си), които идваха откъде ли не. Докато бях там имах възможността 2 пъти да присъствам, когато изпращаха човек на vision quest за по една нощ и няколко пъти да участвам в healing ceremony, които той водеше. Нашият wichasha по принцип не обичаше показните неща, и по време на контакт с духовете оставаше адекватен и за това, което става наоколо. Не съм го виждала да се клати, да се плюнчи и гърчи или да му излиза пяна на устата, което съм чувала, че често ставало с
Ghost healers, но за сметка на това резултатите от церемониите му бяха повече от красноречиви.

Не знам какви са традиционните разбирания за сует лоджа, мога да кажа само това което съм видяла или което са ми обяснили.
Знам че, ако при създаването на сует лоджа не е проведена или спазена инипи церемония със песните на съответния олтар и посока и chanupa, то това , което се получава не е нищо повече от екзотична сауна в задния двор.

За различните техники на дишане, знам че са много важни при сует лоджа. Колкото до транса - може би отново не използвах правилна дума. По-скоро имам предвид по специфично състояние на съзнанието, в което, ако някой от участниците за свои си цели по време на лоджа иска да навлезе, може да го направи със съответната дихателна практика, която wichasha wakan решава дали да му даде;

ми, тъи за индианците........:)))))))))))