Аха! Ясно какво ти мъчи изстрадалата душа...

Нямам навика да говоря неверни неща, затова оставам на твоята съвест всички обвинения в неистинност.
Та "...tova e edna ot tragediite,na koito sum stanal prqk svidetel i neprqk poturpev6..."
Кои са тия трагедии, бе готин?
За изминалите години през "Орловия Кръг" минаха много хора (по мои груби сметни поне 200-300), всеки от които си имаше свои мотиви да дойде. Имаше купонджии, туристи, скучаещи лица, търсещи къде да "уплътнят" свободното си време, хора, преследващи юношеските си мечти, хора, търсещи нещо (без самите да знаят какво), и - неминуемо за всяка неформална организация - неколцина с различни психологически проблеми.
Е, повечето рано или късно разбраха, че това не е (само) компания за весело прекарване на времето, туристическо дружество или кабинет за психотерапия. И си отидоха... Неколцина (след поредица зулуми - вкл. кражби от членове на обществото и различни други изпълнения) бяха изгонени.

Освен това в "Орловия Кръг" дойдоха и известен брой хора, които наистина се интересуваха от това, за което се бяхме събрали - индианците. И те останаха. Че даже се събраха доста такива...

Предполагам, че между напусналите има някои, които са останали неудовлетворени, обидени или неразбрани - въпреки, че твърдя, че с 99 % от хората, които са си отишли, се разделихме като приятели или поне съвсем човешки. С някои и до сега поддържаме контакти (просто те решиха, че индианците не ги интересуват, но са готини хора и сме си приятелчета); с други най-малкото приятно си говорим, ако се видим.

Това, че някой не е бил удовлетворен в собствените си представи и очаквания, си е лично негов проблем.
Това, че виждаш само помия, също си е лично твой проблем.