За текст и дискурс ето малко от Трактат по обща семиотика на У. Еко:

Личната и идиосинкратична дейност на запаметяването на собствените ни семиотични преживявания също включва дейността екстракодиране. Съществуват фрази и цели дискурси, които не е необходимо да интерпретираме, тъй като вече сме ги срещали в аналогични контексти или обстоятелства. Съществуват обстоятелства, при които адресатът вече знае какво ще каже предавателят. Взаимодейственото поведение се основава на правила на редундантност от този тип и ако ние трябва да слушаме, да четем, да гледаме всеки израз, който ни се предава, анализирайки го елемент по елемент, комуникацията щеше да е твърде уморителна дейност. В действителност ние непрекъснато предусещаме изразите на другия, запълваме празните пространства в текстовете, предвиждаме думи, които събеседникът ни ще каже, и предполагаме думи, които събеседникът ни не е казал или е трябвало да каже по-рано, въпреки че той никога не ги е казвал/.../

Изобщо има цяла скала от екстракодировки, от принудителните операции /в трагедиите героят трябва да умре/ до един вид ДИСКУРСИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ, при която пресупозициите са случайни, отчасти отгатнати и изобщо предположени хипотетично ад хок....

...

В заключение след това, което казахме, вече сме задължени да схващаме така наречените "иконични знаци" като /а/ ВИЗУАЛНИ ТЕКСТОВЕ, които /б/ не са АНАЛИЗИРУЕМИ ПОВЕЧЕ нито в знаци, нито във фигури.
Че един така наречен иконичен знак е текст се доказва от факта, че неговият словесен еквивалент не е една дума, а в най-добрия случай описание, изказване, понякога цял дискурс, един акт на съотнасяне, един речев акт.

[Ние сме моряци смели и плувци добри, сред морето ний живеем раз два три./blue]