|
Ето на какво се натъкнах в една енциклопедия, отваряйки я по друг повод:
АМЕРИКАНСКИ ИНДИАНЦИ ОТ АМАЗОНИЯ
Днес използването на опиати в европейските общества представлява човешко поведение, което най-често се свързва с асоциалност и криминалност. Обратно, при индианците от Амазония, то е начин за превенция и социална интеграция чрез "психоспиритуално издигане". Как може да се обясни този контраст Как да се обясни фактът, че те не са зависими - когато са човешка група, която разполага с най-голям брой психотропни вещества, познават десетки растения с мощно действие върху централната нервна система и от хилядолетия редовно използват тези продукти без никаква съдебна забрана, която впрочем не би могла и да се осъществи?
Анализът на разликите в начините на употреба в европейските общества и американските индианци надхвърля проучването на наркоманията и ни кара да се потопим в сложното и тайнствено размишление върху връзката на човека с вселената; въпрос, пред който сме толкова невежи, колкото неандерталският човек и всички останали след него...
Младият европейски наркоман, притиснат от своите екзистенциални, семейни и социални конфликти, не търси ли чрез дрогата да намери "психо-спиритуални опори", които му помагат да облекчи отчаянието си?
С лице пред наркотика, какво дветовно решение ще приемем ние: рационално или духовно, аналитично или холистично? И с какви закони?
Шизоидно поведение и мистично прозрение
Разбирането на антиномния характер на европейските и американо-индианските практики при употреба на психотропни вещества налага един интердисциплинарен и транскултурален подход.
Европейският подход се състои в търсене тайните на дрогите чрез физико-химичен и фармакологичен анализ на техните микробиологични съставки: той фокусира вниманието върху зависимите организми като неврофизиологичен и материален орган, изолиран от социалния контекст - самите тела се състоят от органи /специално мозъкът/, а те от клетки /най-вече невроните/, които пък са групи от молекули, и накрая от атоми с техните електронни съзвездия. Това виждане отговаря на един начин на рационално шизоидно функциониране, основано на разцеплението, където "дрогираното" същество постепенно загубва своя личностов интегритет и се оттегля в една разкъсваща го схизма, която го изолира от неговата социална група.
В американо-индианския подход тайните на дрогите се разбират и синтезират - а не анализират - съобразно едно психо-духовно схващане за техните макрокосмични съставки: в ход е едно органично спиритуално тяло, поставено в ситуация на мистичен екстаз - тела, съставляващи общност от небесни елементи със съзвездия от божества, разкрити от психотропните свойства на растенията, небесни съзвездия, на свой ред съставляващи сложни космогонични системи , които пък конструират космоса. Това виждане съответства на един начин на трансцендентално, холистично функциониране от мистичен тип, напълно чуждо на нашата рационалност, в което "обсебеното" същество намира дълбокия корен на своята личност и древния произход на своята идентичност като социален и космически човек. След инициация индивидът се интегрира в социалната група, към която принадлежи.
Социална неравновесност и уравновесяващо трансцендентално пътуване
ПСИХОСОМАТИЧНА ТЕРАПИЯ
Използването на опиати, действащи на централната нервна система, в западните общества винаги се е свързвало с психологично и социално неравновесие. И обратно, дрогите - привилегировани със стойности от предците - винаги са играли примордиално роля в психосоциалния и духовен баланс на "традиционалните" амазонски общества. Те са един вид физиологичен катализатор на духовната връзка между индианците от Амазония и "боговете на джунглата". Те считат, че "божествените растения" от гората, богати на активни психотропни принципи, са им изпратени от самите богове, които са загрижени да улеснят контакта на човека с божествените сили. Свещеният характер на тези растения ги издига до ранга на "божествено действащи" и позволява на шамани и оракули да постигнат висши психични и духовни функции, чиято цел е да достигнат космогонични пътища /отговарящи на системата за създаване на света, директно свързана с основните митове на американо-индианския символизъм/ за духовно издигане: духът на шаманите "пътува" в космичните сфери, където получава божествени послания за физическа и метафизична хармонизация, чийто край е изпотване на щастие на земята.
В американо-индианската космогония съществува постоянно взаимно проникване между едно емпирично и едно метафорично познание. То води до една истински символна карта на космоса, в която си взаимодействат прадеди и божества, човешки и животински духове, растения и животни, планини и цветя, атмосферни и географски явления...
Космичното пътуване благодарение на "божествени растения" дава на индианците свобода. Душата им, освободена от веригите на тялото, достига до области на алтернативна реалност, където могат да общуват с духовете на своите прадеди, както става в една церемония на индианците тукано. Не е случайно, че научната име на един от първите халюциногенни алкалоиди, открит в началото на века, е телепатин. За да постигнат тези метафизични пътища, оракулите комбинират вземането на дрогата с една богата мимико-жестова инизиация и използват музикални инструменти, които дават ритъм на "пътуването", възпроизвеждат хармониите на природата и напомнят космическата музика на питагорейската философия /нейните култове извикват и оракула на Аполон чрез питията от Делфи/.
...
И накрая неврофизиологичните качества на психотропните вещества, интегрирани в тази "алхимична" еволюционна система, участват в изтласкването на несъзнаваните архетипове на психичния апарат и в излекуването на телесните болести. Този сомато-духовен процес на наш научен език е един вид "психосоматична терапия".
...
Хедонистична изолация и социална интеграция чрез мита
В друг план на мислене е полезно да си припоним, че използването на наркотика както в модерните общества, извори на стрес, така и в традиционните цивилизации, основани на равновесие с природната среда, отговаря на един общ показател: търсенето на един "по-добър свят".
Докато в западните общества се касае предимно за индивидуално хедонистично удоволствие с последващо избягване на липсата, при индианците се касае за една колективна инициация и свързване със свръхестествени сили. за първите наркотикът е обещание за едно лично , непосредствено и бегло удоволствие, което ги деградира. А за индианците той представлява обещание за трайно щастие на цялата общност и се вписва в една хилядолетна традиция...
На Запад дрогата изолира индивида с картина на една душевна деградация, един социален и екзистенциален упадък; тя го изключва от общността. Неговото "пътуване" и халюцинации не могат да се изразят с ценностите на неговото общество, защото то живее в свят, където има само обекти без истинска връзка. по този повод в Етика Лакан казва, че "обектът в психоанализата е една точка на въображаема фиксация, която дава удовлетворение на едно влечение". В това задъхано търсене на задоволяване на влеченията ние можем да цитираме невропсихиатъра и психоаналитика Жан Берже, че "наркоманът става жертва на една разкъсана реалност, където загубва всяка социална подкрепа - цялата защита на социалния дискурс, - както се наблюдава в една психоза", където няма граница между фикция и реалност. При индианците дрогата интегрира индивида не само в неговата социална група, но и в неговата филогенетична история, защото тя му позволява да преживее в "своето тяло" първичния мит за създаването на човека и света; вземането на психотропни вещества му позволява да "пътува" в света на "колективното несъзнавано" /в смисъла на Юнг/; там ще открие архетипове - общи за всички хора, - които ще му бъдат ценни опори за връзката с членовете на обществото. В преживяването на дрогата американо-индианецът не е в хедонистична връзка с обектите като наркомана, а със свръхестествени сили, представлявани от тотеми, които представляват богатите послания на неговата ценностна система. Неговото удовлетворение не е само нагонно, а спиритуално и свързано с мита. Там митът участва в интеграцията на човека в една реалност, която е както културална, така и практическа. При индианците живаро тое се дава в лека форма на непослушни деца, за да им даде възможност да се върнат към разума и хармонизацията с помощта на прадедите в техните сънища и видения.
Тази практика, в която "митът става плът", е добре илюстрирана при индианците шибша, отомак, маве и др. Те използват наркотика парика…, призхождащ от растения, чийто главен принцип е буфотенин - 5- хидроксидиметилтриптамин, често смесван с халюциногенни смоли от разни видове вирола. Той дава възможност да бъдат посещавани и да получават съобщения от духове, за да бъдат вдъхновени за предвиждане на бъдещето и ясновидство за необходимите процедури, за инициации, за интеграция в общността /раждане-кръщение; преминаване от пубертет към зрялост, брак, "официални" отговорности в групата/, за предизвикване на дъжд, за подготовка за лов, за изостряне на сетивата, на зрението…
Докато западният наркоман не може да направи разлика между реалност и фикция в своето "пътуване", посветеният американо-индианец - по време на своята инициация чрез приетите в общността въщества - може да изрази в ежедневната си реалност халюцинациите от своето пътуване и да ги свърже с първичните митове на своето общество, където няма граници между мит - който не е фикция - и реалност; митът е интегрираща част на неговата реалност и участва в изграждането й.
Ако приемем идеята, че "митът функционира като социален ускорител на колективното несъзнавано", както предлага Роже Келоа, ще трябва да приемем, че космическите същности на американо-индианските митове и техните архетипове са се "спуснали" на земята благодарение на "божествените растения", за да създадат духовните основи на социалното равновесие между хората. Така психоактивните растения стават гарант за интеграция и социално сцепление в групата.
Трангресия и уважение на културата
В общото търсене на един "по-добър свят" чрез ориатите западните хора и индианците се държат по съвършено различен начин относно закона. В съвременните общества това търсене е основано върху трансгресия във връзка с модела на доминиращата култура, преживявана като потискаща, и от която трябва да се избяга, докато в традиционните индиански общности се касае по-скоро за търсене, основано не върху забраната, а върху отвореност към една "сублимационна" култура. Сублимацията трябва да се разбира едновременно в алхимичен смисъл, като трансформация на нещата /където ролята на философския камък и еликсира са се поддържали от "зеления психотроп"/, и в смисъла на Фройд: схващането за преминаване на един праг /от едно състояние в друго/ се открива и в техните ритуали за посвещение. Тази американо-индианска сублимация - по средата между психоанализа и алхимия - се разгръща в една свръхестествена дименсия, която помага на човека да постигне съдбата си. "Вълшебните растения" не се използват от индианците, за да "избягат", а да се приближат до решения, съответни на системата от ценности, вписани в контекста на тяхната цивилизация. Вместо трансгресия при индианците ние откриваме един процес на трансформация, целящ пречистване на съществото.
"Унищожител на съзнание и будител на съзнание". Запазване на вида
Докато при западните хора дрогата унищожава способността за социален живот и намалява съзнанието за реалност, при амазонските индианци благодарение на процеса на посвещаване се развива по-добро възприемане и разбиране на дълбоката идентичност на Другия и една оптимална адаптация към средата на тези заслужили воини и ловци. Така в ежедневната реалност, за да се съжителства по-добре с ягуара в съседство, индианците поглъщат суана-каи-ма - смес от халюциногенни растения, която е символ на червения ягуар и предизвиква червени халюцинации; така духът на ягуара се преражда в тях. Според индианците това прераждане подчертава уважението към живото същество. Дава им едно интимно познание за "духа" и поведението на това същество, създавайки по този начин едно проникващо екологично съзнание и един вид "шесто чувство", което засилва качествата им на ловци. Психотропното вещество засилва техните инстинкти за защите /от опасност, от диви животни/ и за запазване /атакуват, за да се хранят; като се хранят с животното, те поемат неговите качества/. Засилват и поведението за опазване на природата със зачитане на боговете на гората и митовете, защитаващи околната среда.
Без познанието на индианците за амазонските растения - като инструменти на филогенетичната и колективна памет - тази хилядолетна цивилизация, живееща в най-сложната и опасна среда на планетата, отдавна би изчезнала. Истинската опасност от изчезване на тези "пазители на гората" е свързана с нахлуването на белия човек. В областта на психотропните вещества това нахлуване се изразява с изчезване на ценните познания на американските индианци за известен брой растения с действие върху централната нервна система; Такъв е мощният халйциноген Maquira sclerophilla Ducke, който се използва много от индианците париана.
Събуждане на съзнание или лечение с дезинтоксикация
Профилактичната роля и тази на "събуждаща съзнание" на натуралните психотропни вещества при индианците започва да привлича вниманието на специалистите от по-развитите страни, особено согато се разбра, че някои могат да се използват за дезинтоксикация и лечение на западните хора.
Основни проучвания са посветени на някои от тези дроги от много международни списания като "Нова ера и "Нюзуик". Редица от тях, като айахуаска, което значи "лиана на душите", са много добър пример дори и извън техния свещен контекст. При американо-индианците айяхуаска, както и много други опиати представляват смес от десетки психоактивни растения /…/. Интересът към айяхуаска е свързан с мощните ефекти на нейните активни принципи /армалин и диметилтриптамин - ДМТ/ и най-вече с тайните около нейната формула: каква е истинската същност на силната шакрона , чиито листа се събират толкова внимателно от индианците. Тези тайни напомнят много на енигмата, която изпълни дсетки хиляди страници относно състава на кураре в продължение на много векове: индианците се страхуваха, че ако не открият тайната на западните хора за състава на смъртоносната напитка, тя няма да може да се използва срещу тях. Този страх остава актуален и за други вещества. Тайните се разширяват до степен на митове: при идване на конкистадорите принц Атауалпа е пленен, а принц Айяуаска се укрива в джунглата. При смъртта си се превръща в дърво и така става безсмъртен. От това дърво се извлича божественият екстракт, психотропът айяхуаска.
В Бразилия хоаска /айяхуаска/ стои в основата на кастовите религии. Те са много разпространени в различни социални класи и включват голям брой антрополози, лекари, интелектуалци. Техният ритуал се състои в един вид групова терапия, при която психотропното вещество сваля бариерите на съзнанието. Тази естествена дрога при не-индианците действа като средство за концентрация и дезинтоксикация, като между другото помага на своите привърженици да се освободят от зависимостта си към "западните" наркотици: кокаин, амфетамин, катабис, алкохол, тютюн… Според първите проучвания ритуалите за приемане на тези нови "религии на посвещение" в много от случаите отговарят на един истински процес на спиране и дезинтоксикация.
…
Западни и индиански дроги. Зависимост или психофизиологичен "имунитет"?
Предпазливостта налага въпроси относно естеството на опиатите, използвани от индианците: има ли в Амазония дрога, сравнима с хероина? Съществуват ли молекули, подобни на диацетилморфина?
За отговор на тези въпроси са нужни много изследвания, но две неща са сигурни:
А/ много ниска е вероятността, че индианците, които от векове живеят в този психотропен рай, не са срещали вещества, които водят до зависимост, и че не са употребявали наркотици, подобни на тези, които на запад водят до зависимост;
б/ американо-индианските дроги имат толкова мощни биохимични структури, колкото халюциногенните свойства на западните наркотици.
Тогава са възможни две основни хипотези:
а/ устойчивостта на индианците към токсична зависимост може да се обясни само с душевната сила, резултат на предварителните ритуали на инициация, и с евентуалния феномен на "митридатизация", постепенно привикване към веществата;
б/ някои от опиатите биха могли, по закона на вероятностите, да предизвикат зависимост при западни хора, ако се вземат без спазване на съответните ритуали и извън съответстващата ценностна система.
Съвременните неврофизиолози дават приоритет на ролята на "специфични рецептори на психотропните молекули" - свързани със серотонергични, допаминергични и ендоморфинни системи - в процеса на наркоманната зависимост. Тази роля изглежда вторична при вземане на психотропни вещества от индианците в Амазония и представлява един прост епифеномен.
Ироничен е фактът, че единственият случай на зависимост при амазонските индианци е свързан с един непознат продукт, донесен от белия човек: чистия дестилиран алкохол. Трагичните последици, предизвикани от това вещество, заплашващи с унищожение една цивилизаци, могат да се обяснят само с психологически, социални и икономически промени - довели до премахване на светостта в тези беззащитни народи.
За да се разбере по-добре "имунитетът" на индианците към наркомания, трябва да се държи сметка за два определящи фактора:
а/ индианците никога не изолират изкуствено активния принцип на едно растение, какъвто е случаят със синтеза на уникални молекули на запад. Активният принцип се смесва с други вещества на същото растение - или с други, - запазвайки една биохимична синергия, която позволява да се неутрализират някои вредни за човека ефекти. Тази практика сигурно играе роля за избягване на феномена на зависимост при някои амазонски общности.
Б/ при индианците има много повече разновидности на психотропни растения и начини на приготовление, отколкото митични божества, които се събуждат с тези растения /много растения могат да водят до една и съща божествена фигура/; не е ли това една "математическа" демонстрация за доминиране на психокултуралния върху психофизиологичния фактор?
Превенция и терапия
В практичен план нека си припомним, че дейността при "лов на дрога" - снабдяване и всичко около него - заема по-голямата част от времето и невропсихичната енергия на западния наркоман. Тов, което остава от афективния му и душевен живот е ориентирано към "задъханото и натрапливо търсене на задоволяване на влечението, изчерпващо се само със света на обектите". Неговият живот става "светът на дрогата". При индианците тези активности са само един епифеномен на процеса на инициация и тяхната невропсихична енергия и душевни способности са насочени към постигане на духовни стойности и най-вече към приложение на тези стойности за физическото и душевно благополучие на земята. Приемливо ли е да се помисли, че по-доброто разбиране на механизмите и ролята на психотропните вещества при индианците може да създаде при наркоманите една по-добра ориентация на енергията на влечението и "придаване на един нов смисъл на опиата" - да не бъде вече самоцел? Ако дрогата се постави на точното й място в съзнанието на наркомана като един прост инструмент /както при индианците/, няма ли това да е първата стъпка към процес на лечение? Не трябва ли да анализираме по-задълбочено опита на членовете на синкретичните култове с индианските растения, които, изглежда, че дават по-добри резултати от метадона или бупренорфина в процеса на спиране и дезинтоксикация?
Без да твърдим, че психокултуралните практики на индианците могат да "имунизират" западните наркомани срещу това "обсесивно търсене", изглежда, че са многобройни терапевтичните и профилактични мостове между мрака, в който потъват наркоманите, и светлината на "духовното пътуване" на амазонските индианци. Защо да не ги използваме?
[Ние сме моряци смели и плувци добри, сред морето ний живеем раз два три./blue]
|
Индианци и наркотици
