Значи те го правят и използват тези глави не толкова като знак, че са победили, колкото като нещо, което ще им донесе още сили и защита?
Не зная какво точно имат предвид, но на мене ми звучи така - шиваро побеждават тялото на врага и после "впрягат" душата? Или я присъединяват, съюзяват?
Те уважават ли враговете си?
: ))) Как пиянски някакси прозвуча, ама... искам да кажа - те подчиняват ли, или правят от душата съюзник? Единение... май че това е думата, ама не знам къде да я сложа :)
Ти си написал, че в отвъдното душата остава подчинена на душата на победителя... представям си тогава нещо като смесено такова от "ад" и "рай"?
Бе... измислям си : ))
И всъщност дали "простото" обяснение не е, че го правят (или са го правили? как е точно? съществува ли още? 70-80 години е доста малко време ...), за да изтрепят мъжете и да вземат жените, за да стане племето на победителите по-силно?

: )
Благодаря ти, че взе присърце любопитството ми.
Бях чела, разбира се, като дете за "ловци на глави" и пр. в разни приключенски книги, но не бях обърнала много внимание, а сега ми стана интересно : )
И то пак от ... детска игра.
Там в нея един от "героите" ползва такава глава като щит, който го предпазва и подсилва магиите му... интересно е. : )

Самураите май са го намислили по-хитро и по просто.
Имам предвид следната история, която някъде прочетох:
Веднъж един самурай издал смъртна присъда над едного, който му бил прекършил хатъра нещо си. Дошъл денят на екзекуцията, в ъгъла на каменния двор осъденият бил изправен и плътно заобиколен с чувалчета пясък, за удобство на самурая.
Молбите му за пощада и обясненията му, че е невинен не били чути, а когато господарят се изправил пред него с меч в ръка, осъденият казал: - "Умирам невинен, а ти не пожела да разбереш това. Но нищо не свършва дотук! Духът ми ще преследва тебе и рода ти, всички вие ще страдате повече и по-силно, отколкото страдам аз сега! Това е последното ми, най-страстно желание!"
Присъстващите били потресени и смъртно уплашени, защото знаели, че клетва, изречена пред прага на смъртта, е силно, непреодолимо нещо, по-силно от обикновено проклятие.
Самураят, обаче, останал невъзмутим и казал: - "Не ти вярвам. Докажи ми, че думите ти не са просто празни приказки."
После: "Ще разбера, че думите ти са истина, ако когато ти отрежа главата ти захапеш ей онзи там камък." - посочил той на няколко метра встрани.
Осъденият се съгласил. Твърдо решение и неумолимост блестели в погледа му...
Самураят замахнал и отсечената глава паднала на земята... После се претъркулила няколко пъти и, за ужас на всички присъстващи, с неимоверно усилие отворила уста, захапала с оголени зъби камъка и застинала...
В двора се разнесли писъци и стонове, всички били обзети от паника, но самураят избърсал меча си в една кърпа и казал: "Не се страхувайте. Неговата сетна воля не бе отмъщението. Той умря, мислейки за това как да захапе камъка..."

И бил прав.
Нищо не се случило.

: )