|
Абе сетих се да питам нещо
Има една легенда, в която първите хора били под земята и никога не били излизали /индианците де/. Веднъж един от тях открил дупка нагоре, излязъл и видял света, решил ,че ще е чудесно да живеят на него, а не в тъмното долу. Казал на другите и спуснал въже, по което те започнали да се качват при него на земята. И така се изредили много хора, които населили района, само че дошъл ред и на една много дебела жена да се качи по въжето. Когато тя започнала да се катери, въжето не издържало, защото тя тежала, и се скъсало. Оттогава част от хората останали под земята, а част над земята.
И си имаше извод от това, т.е. смисъла на легендата, но сега не се сещам какво беше Май че двете части на човечеството все се опитват да се съберат отново.
Имали ли са някакво по-различно отношение към свръхдебелите хора? Или това си е просто похват в случката, за да се скъса някак въжето все пак. И значи ли това, че на практика под земята са останали дебелите? Защото логически погледнато би трябвало горе да са се качили само по-слаби от дебелата жена, щом въжето не се е скъсало преди нея. Странно м ие защо дебелите остават в подземния свят, какво ли значи това.
Като гледам няма опасност клубът да се задръсти от излишни теми, така че поствам това, макар да е само една глупава чуденка, която ме споходи преди малко.  Ако някой се сеща за легендата и знае нещо, да каже.
Необходимото Ми Зло
|
за една легенда
