|
Чета си днес една книжка, за платото Наска, и попадам на пасаж, който ми се вижда познат. Книжката не е издадена у нас, но познатото ме насочи да взема Стингъл и да проверя - пасажът е почти като при Стингъл. Става дума за индианците урос /а Стингъл ги нарича, или може би преводачът на български - уру/. Ето горе-долу какво пише в книжката: А може би потомците на строителите на Тиауанако са... индианците урос, които са особена, съвсем не малка тайна на езерото /Титикака/ - а заедно с това може би и етнологична загадка? Преди векове това е било много лично племе, днес са останали само малки останки от него. Антропометричните измервания предполагат, че понастоящем урос с чиста кръв практически не съществуват, а тези, които са останали са се смесили със съседното племе аймара...
Следва цитат на френския етнолог Жан Вейар, еднакъв и в двете книги: " ... отбелязва как тези индианци сами характеризират себе си: ние сме други, ние сме обитатели на езерото - кот-сун, ние не сме хора. Ние сме били тук по-рано от инките, още преди небесният отец Татиу да е сътворил хората - аймара, кечуа, белите. Ние сме били тук дори преди това, преди слънцето да е започнало да озарява Земята... Още тогава, когато Земята е била в полумрак, когато са й светели само Луната и звездите. Тогава още, когато езерото Титикака е било много по-голямо от днес... Още тогава са живели тук наши деди. Не, ние не сме хора...нашата кръв е черна, затова не чувстваме студовете на езерните нощи... Ние не говорим човешки език и хората не разбират какво говорим ние. Нашата глава е различна от главата на останалите индианци. Ние сме много древни, ние сме най-древните... Ние сме езерните обитатели, кот-сун. Ние не сме хора!"
http://indian-cultures.com/Cultures/uros.html
Книжката, на която попаднах, е писана скоро. Стингъл е издаден у нас преди повече от 20 години... Чудно ми е, има ли някакви нови открития, свързани с тези урос?
[Ние сме моряци смели и плувци добри, сред морето ний живеем раз два три./blue]
|
"Ние не сме хора"
