Драга Петкана, въпроса е мно-о-го сложен! Освен това официалните институции и документи казват едно, а истината е доста по-различна.
Формално индианците в Канада и САЩ са граждани като всички други и дори имат множество привилегии (не плащат данъци, получават помощи, има различни правителствени програми и пр. и пр.). Въпреки това индианците са сред най-бедните слоеве в тези богати страни. Разбира се, има и богати индианци - бизнесмени, хора на изкуството и пр. Има и племена, които са си уредили племенен бизнес (прим. казина, защото в резерватите няма данъци), но обикновено далеч не всички пари отиват в племенния бюджет).
Мнозина бели канадци и американци протестират, че индианците получават много неща наготово, не работят и пр. На което те отговарят много резонно: "О'кей, не ви искаме парите и помощите, но ни върнете това, което ни откраднахте - земите, ресурсите и пр."
Прочее, тези помощи и т.н. са гарантирани още през 18-19 в. със съответните договори, тъй като на индианските племена, които отстъпвали земите си и влизали в резервати (обикновено след съответна война), било обещавано от правителствата на Англия и САЩ да получават издръжка в замяна на земите, които отстъпват. Разбира се тази издръжка представлявала нищожни трохи в сравнение с това, което белите получавали - земи със злато, нефт, безкрайни гори за изсичане, обработваема земя и пр.
Сред индианците днес има най-различни - традиционалисти (поддържащи старата религия, мироглед, морални устои), колаборационисти (такива, които искат да бъдат бели и не афишират индианския си произход), радикали (това са главно ДАИ (AIM) Движението на американските индианци) и т.н. и т.н. Въобще сред индианците има много мнения по отношение на това, какво трябва да бъде тяхното настояще и бъдеще.
По тези проблеми има изписани множество книги и статии. Надявам се, че хората тук ще откликнат и ще дадат различни линкове.
Аз ще се огранича само със този -
на част от съвременните проблеми в образованието на канадските ин-ци е
посветена тази статия:
Бих желал моите приятели, които са посетили и живели (някои доста време) в индиански резелвати, да споделят личните си впечатления. Аз ще кажа само едно - всъщност, т.нар. Индиански войни не са завършили с клането при Ундид Ний през 1890 г., както пише в учебниците по история. Войната продължава и през 20-ти, и през 21-ви век. Това вече не е война с лъкове, пушки и томахавки. Тя сега се води на страницигте на книгите и списанията, в съдебните зали, от филмовия екран, по улиците, където преминават митинги и демонстрации. Но и в наши дни тя понякога се води с оръжие, като при Ундид Ний 1973 г., като при мохокските събития преди 10 г. и т.н.
От индианската ценностна система могат да се възприемат много поучителни неща - любов и грижа към Земята и нейните създания, съпричастност към слабите, нещастните и нуждаещите се и т.н. Но има едно нещо, което индианците са ценели и продължават да ценят най-много - свободата, полета на духа!
Това е нещо, което всяко човешко същество трябва да придобие!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
|