Не виждам нищо осъдително в цялата история.

Клиентът иска да прави огледи. Показваме му всичко, което повече от 85% отговаря на изискванията му. (100% просто няма - всеки купувач знае, че ще прави компромиси). НЕ СМЕ възпитатели на вкусове. Разни хора - разни приоритети. На някой (например) му прави лошо впечатление вход като кочина - друг си е свикнал. Затова, като влизаме в такъв вход - си мълча. Ако щеш ме критикувай. Задоволявам се с това-ако влезем в чист вход - да наблегна на този факт.

Някой би живял на 1 етаж, някой категорично не. Трябва ли да наблягам на това, че първият етаж не е предпочитан от много хора и има своите очевидни недостатъци? Или последният етаж - имало рискове от течове - така е, ама колко течове от несъзнателни съседи отгоре има? На всичкото отгоре, ако ти протече от покрива - все имаш шансове да получиш ремонт от целия вход, в краен случай - ще се качиш и ще си го ремонтираш сам. А ако ти тече от някой мърльо от горния етаж, дето нямаш право да му влезеш в апартамента и да ремонтираш, а той си прави оглушки, защото си е ремонтирал банята и не му се разбива?

Одобряването на едно жилище е нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО субективно. Ние показваме, купувачът избира.

ПОВЕЧЕТО от жилищата, които се купуват с мое участие, аз самата НИКОГА не бих си купила. Значи ли това, според теб, че е трябвало да разубедя купувачите?

А скритите недостатъци на жилището продавачът си ги крие с всички сили от всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите