Виси си една обява за къщичка за 35 хиляди евра в някакво село.
Къщичката сравнително малка, необитаема, дворчето буренясало,
но това май няма отношение към случката.

Та се намира клиент, оглежда имота, харесва го и си правят среща
при брокерката за "последни преговори". Идва продавачът и още
от вратата: Да сме наясно, цената е 38 хиляди! Тия 35 хиляди ги
писахме, щото ти (брокерката) ме убеди навремето, ама аз си искам
38 хиляди. Купувачът се стъписва: "А, така ли, добре, ще помисля..." и се измъква.
Кратка схватка в стил "развод ми дай" между продавача и брокерката... в
края на краищата обявата остава. На същата цена!

Втора серия (две-три седмици по-късно). Нов купувач. Оглед. Среща
за предварителен договор. (В предварителен разговор селянинът
обещава - "аа, повече такива резиллици неа праим!"). Само дето
закъснява половин час за срещата, без да се обади или извини...
"Еми, нямах такова намерение, ама едно хиляда лева искам отгоре!
Развали ми се колата - дизеловата помпа, найш кви пари ми казаха?"
* * *

Не знам защо ми се стори смешка, като ми го разказаха? Пък познатата
ми потропваше с токчетата и палеше цигара от цигара... Съжалявам,
че стана дълго, не го четете цялото...

Та въпроса ми е: Как ходите с токчета по буренясали селски дворчета?

Опит е името, с което хората наричат грешките си. О.Уайлд