На първоначално зададеният въпрос, моят отговор е, че банките отново ще започнат да предлагат жилищни кредити. Те вече са започнали и на теория никога не са спирали.
А дали това ще се окаже решаващ фактор за развитието на пазара на НИ ми е трудно да преценя.
Все пак то не е важно толкова дали банка Х, У или Z ще предложи кредити, а дали има кой да вземе такъв кредит.

От прочетеното до тук разбирам, че настроенията към банките са силно негативни. „Кожодери”, „кръвопийци”, „обирджии”. Малко първосигнални са такива изказвания според мен.
Вчера си взех колата от сервиз. На фактурата пише „крушка за фар 6 лв., смяна на крушка – 10 лв.”. За мен това е абсурдно много, ама какво да правя – като не мога да си я сменя. Идва майстор вкъщи да лепи плочки. Плочките ми струват 20 лева квадрата, той иска 25 на квадрат да ги налепи. Отново е прекалено според мен, ама като не мога да го направя.
Та и с лихвите е така – 10% били. Ами като ги нямаш парите ….

Някой по-горе е казал, че банките си били гарантирали приходите за 20-30 години напред. Това съвсем не е така. От една страна портфейлът от кредитите има свойството да намалява, т.к. хората си погасяват кредитите. От там намаляват приходите и печалбите на банките, а основен показател, по който се определят бонусите на шефовете на банките е ръст на печалбата. Второ, мога да ви го гарантирам, че значителна част, да речем над 50% от кредитите ще бъдат погасени предсрочно. Не за 20-30, а за 10-15 години. Така че банките ще отпускат кредити, за това не берете грижа.

Но вече желаещите хем са по-малко, хем са по-мъдри (евентуално), хем и самите банки няма да дават на куцо и сакато поне в следващите 3-5 години. И като имаме увеличено предлагане и свито търсене, логично е да очакваме и цената да намалее. Тоест лихвите и таксите да падат, или банките да станат по-честни така да се каже, или и двете заедно.

И накрая относно спора наем или покупка: Съгласен съм, че да се живее под наем е по-евтино. Особено като се сложат в сметката и разходите за данъци, поддръжка и ремонт на апартамента и прочее. Но този вариант е подходящ за млади хора, без деца, които във всеки един момент могат да си съберат багажчето в багажника на колата и да се преместят на друго място.
Ако имаш дете вече става сложно, защото си обвързан с детската градина, училището, личният лекар на детето, че и твоят и т.н. Пък и като имаш дете неминуемо започваш да влагаш много повече в обзавеждане и поддръжка на апартамента. Щото ако е само до мен не ме бърка, че от прозореца духа, а в единия ъгъл е избил мухъл. И в един хубав момент, тъкмо когато планираш лятната отпуска идва хазяинът и ти казва „Ами, много ви харесвам, като деца ви имам, но внучката ще се жени, ако може до един-два месеца да освободите апартамента”. И ставаш луд да намериш апартамент, който хем да е голям колкото ти трябва, хем да е в същия квартал, хем наемът да те устройва, хем и да се освободи до един-два месеца. Преживял съм го и мерси. Още повече, че в дългосрочен план под натиска на търсенето и предлагането цените се уравновесяват.
И винаги трябва да се помни, че след 10, 15, 20 години като изплатиш кредита, ще имаш апартамент. Е, може да ти е голям, а децата далече, но е твой и можеш да го продадеш, да го даваш под наем, да го ипотекираш пак, ако искаш. В случай с наема – може и нищо да нямаш.