Без да твърдя, че съм прав, ще се опитам да дам някои аргументи от друга гледна точка

Като за начало, нека уточня, че говоря за апартамент в София или друг голям град. Не съм го казал първият път, но пък и твоята тема започва с цени на имоти в София, така че надявам се не е проблем. То и бумът беше основно там де.

Демографската криза и високата миграция (почти) автоматично отпадат в такъв случай, дотолкова доколкото големите градове все още „изсмукват” население от малките населени места. Това е световна тенденция и дори колкото по-бедна е една страна, толкова по силни са тези миграционни процеси. По друг начин казано, ако приемем, че след 20 години, населението на България ще е 6 млн. души, то твърде вероятно е 4 млн. да са в пет-шест най-големи града.
В допълнение, не е нужен прецизен статистически анализ, за да установиш, че населението на София, Пловдив и Варна е значително по-младо от това във Видин, Монтана и Грудово. А младите хора раждат деца, не случайно проблемът с детските градини е най-остър в София.
20 години са и достатъчно дълъг период тенденцията в раждаемостта да се обърне.
Като страна от ЕС, ние тепърва ще поемаме имигранти от Африка и Азия, защото колкото и да не ви се вярва, има страни много по-зле от нашата и хората там нямат елементарна сигурност за живота си.
Като обобщение – има достатъчно основания да се предполага, че след 20 години населението на големите градове ще е нараснало. И тогава наличният брой имоти наистина ще бъдат ограничено количество.

Спадът в доходите е временно явление, свързано с кризата. Кризата отминава, и тогава доходите се предполага да растат, както сочи историческият опит на страни с работеща пазарна икономика и демокрация. България се числи към тези страни

Що се отнася до компроментирания пазар, не разбирам какво точно искаш да кажеш. Но е факт, че в момента пазар просто няма никакъв. Банките не финансират, купувачите ги е страх да купуват, защото не знаят на къде ще избие кризата, продавачите и те не знаят какво да правят. В такава ситуация на абсолютна неяснота човек инстинктивно предприема тактиката на изчакване. Особено ако не е на зор за пари.

Има и още няколко допълнителни аргумента.
На първо място – високият дял на панелните жилища, които колкото и да ни убеждават някои не са връх в строителното изкуство. Повечето от тях са над 30 годишни, имат нула топлоизолационни качества, пренаселени са, тези които не се поддържат имат силно занемарени общи части, а не се поддържат защото стандартният панелен блок има пет входа с 30 апартамента във вход и това е достатъчна предпоставка за трудна организация, а и хората не са от най-заможните. Въобще аргументи за това, че достатъчно на брой хора ще искат да сменят панелките с апартамент „в малка кооперация на комуникативно място” има бол.

На следващо място, малко българска психология – имот не се продава. Ако ще апартаменти като неговия да се продават по два за лев, Ганчо няма да продава (ако не е на зор), защото: един път ще се е минал, втори път апартаментът може да остане за децата и трети път – цените ще се вдигат бе, не го ли разбра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите