Още по-странно стана. Ти сам написа:

„Брокерът свиква страните да подпишат ПД, при което А се свързва с адвокат Е, който установява, че Г и Д са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Г е жив в момента.
По съвет на адвоката, А проверява лично в имотния регистър за отказ от правото на ползване на Г. Няма такова вписване.
А пита Б защо е така. Б отговаря, че Г е подписал декларация за отказ, но същата не е вписана, защото това "не е задължително".

Според това твое писание, хронологията е: първо е проверката в службата по вписване по съвет на адвоката и чак след това – въпрос към брокера защо не е вписан отказ. А в последния си отговор ти се опитваш да ме убедиш в друга хронология:

„Неее. След като брокерът е излъгал, че "има подписана декларация, но нейното вписване не е задължително", купувачът се е свързал с адвоката. И по негов съвет купувача е отишъл за справка. След потвърждение, че няма вписване (очевидно адвокатът се е усъмнил в компетентността на брокера) адвокатът се е свързал с брокера.”

Противоречието ти е просто шокиращо. Пак ще напиша както още когато се намесих. Твърденията ти са преувеличени, сам се объркваш в написаното от теб и не знам с каква цел го правиш. Впрочем – сещам се за една цел, която прозирам и от написаното от други участници в темата, но засега ще се въздържа да правя прибързани изводи. Но противоречията ти са очевидни.

Ето още един пример – попитах дали правото на ползване е било описано в предварителния договор, ти ми отговаряш – „Нама начин да не се опише, защото би било явна и откровена измама.”. После изведнъж пък казваш, че договор изобщо не се е подписвал! А щом брокерът ги е викал да го подписват – той трябва предварително да го е написал. Дори и да не са го подписали – не вярвам брокерът да е мислел да сяда и да го пише в момента.

Продължавам да твърдя, че не виждам нищо измамно, нито пък лъжливо в действията на брокера в този случай. Вероятно това за него е рутина. Ако до момента винаги е правил този отказ в периода между капарирането и изповядването – дори в некомпетентност не бих го обвинила. Не и преди да разбера дали е описал тази тежест в изготвения от него договор. Независимо дали е подписан или не. Единствено малко се усъмнявам от твърдението, че вписването на отказа не е задължително, но от всичкото противоречие в твоето описания на случая, няма да се изненадам ако брокерът е искал да каже просто, че вписването не е задължително за капарирането, което си е истина. Доста често се налага да се подпише бързо предварителният договор, ако купувачът не иска някой да го изпревари. Не може да си харесаш имот днес, да искаш да го капарираш утре и да се надяваш, че някой ще си потроши краката между двете събития да тича при нотариус да пише декларации. Не можеш и да изискваш още когато на човек му се прииска да продава - да направи отказа, пък и да го впише. А ако до сделка не се стигне? Хората дори данъчна оценка не си вадят преди да се намери купувач.

Признавам, че е по-спокойно за всички отказът да е направен преди капарирането. Но щом не е задължително - защо се правят драми и се създават умишлено инфарктни ситуации? И се хвърлят тежки обвинения? За да докажем, че някой си е некомпетентен, а виж ние колко сме компетентни и колко умеем да защитаваме правата на клиентите си? Представям си някой възрастен човек с право на ползване, който се страхува да се откаже от него преди да се е убедил, че сделка наистина ще има. При положение, че не е задължително – не виждам как може да го насилиш да го направи месеци преди да има изповядване, ако изобщо такова има, а не е измислено нарочно, точно за да се освободи жилището от тази тежест и възрастният човек да остане на улицата. Ще кажеш – трябва доверие. Ами – не бих казала. Ако един родител е прехвърлил собствеността на децата си, но въпреки това си е запазил правото на ползване – за какво доверие говорим?

"Защо да е лесно, като може да е трудно...MADE IN BG"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите