|
Това :" просто се захващат с ангажимент, който например не могат да изпълнят" малко ми стана неясно... Ако поемеш ангажимент да ПОТЪРСИШ на някой купувач това, което той желае, няма как да знаеш ПРЕДВАРИТЕЛНО дали можеш да си изпълниш ангажимента. Нали това ти е работата - да се ОПИТАШ да го изпълниш. Затова ровиш по сайтове и вестници, пресяваш, телефонираш, събираш информация, с други думи - правиш всичко, което МОЖЕШ... Е, някои го правят по-добре, но така е във всички професии.
Разбира се, зависи от желанието на клиента. Ако иска тристайна тухла в центъра на София до 50 000 - веднага можеш да му кажеш, че е почти абсурдно, но пак ще отвориш поне веднъж сайтовете, нали? И после ще му обясниш, че "Такова животно НЕМА"!
Според мен един основен пропуск на тези, които се захващат с брокерската работа е, че си МИСЛЯТ, че всичко им е ясно. Защото са направили 3-4 сделки, попаднали са на 2-3 проблема, разрешили са ги с чужда помощ криво-ляво и вече си мислят, че са стигнали до върха на познанието... А понякога материята е наистина ужасно заплетена и си иска юридически познания. Но малките агенции нямат юристи, креватните брокери - още по-малко... и ето ти гаф. Затова твърдя, че швейцарската система е отлична - всеки да си гледа неговата работа.
Преди години (доста) щерката на една моя позната в Шв. , с търговска гимназия, беше започнала да работи в една АНИ (тогава и хабер си нямах, че ще имам нещо общо с тази професия). Обаче не се задържа много и злите езици шушукаха, че не се е справила и я поизгонили... Доста време вече работи в един от големите супермаркети и май се опитва да расте там, ама не я виждам много израстнала...Все си разнася стоката по рафтовете... Навсякъде си зависи от способностите. Ако се справяш - работиш, ако не - сменяш професията. Нищо ново под слънцето.
"""Винаги има поне още една гледна точка... """
|
Re: Принципи на работа на АНИ в България [re: arrvv]
