По първия ти въпрос - ами нормално е да си получи продавача парите по-късно, когато сделката е с кредит от банка. За да отпусне парите на продавача, банката ще иска да види вече вписана ипотека в нейна полза (било тя законова или договорна), а това може да стане едва след вписване и на нотариалния акт и на ипотеката в службата по вписвания. Банковите гаранции са подписаният ПРЕДИ изслушване на сделката при нотариус договор за кредит между банката и купувача. Едва след него минава и самата сделка. Парите банката превежда директно на продавача, и купувача изобщо няма възможност да се направи на улав и да не ги плати. Досега не съм чул случай, в който банката, след като е подписала договор за кредит и е изслушана нотариалната сделка, да не е изпълнила задължението си да преведе парите на продавача, защото има законни начини да бъде принудена, отделно от скандала, който ще се завърти около името й.
Ако, теоретично, това се случи, вече зависи какво е договорено в договора за кредит, но в общи линииш тези пари могат да се търсят, ведно с обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи (ако има такива) от банката - страна по договора за кредит. В действителност, в този теоретичен случай, сделката ще бъде развалена поради неизпълнение, което вече поражда друг кръг проблеми за обезщетения, ама това - друг път, щото не е по въпроса и може да се отчете като спам.
По втория въпрос - ако нотариалния акт бъде написан правилно и този, който го пише, си има понятие от това, няма страшно да бъде изслушана сделка и на данъчна оценка, тъй като има законова възможност продавача да бъде напълно защитен (в смисъл, както и при изповядване на реална стойност) при евентуално отстраняване от имота впоследствие. Как - всеки кадърен юрист и трябвало да се сети