Понеже стана дума за вили, красоти и други фундаметални аспекти от битието, а и понеже наближава 8 Март не мога да се сдържа да не се опитам да обединя гореупоменатото в един кратък разказ, който горещо препоръчвам да бъде прочетен на намалена лампа, вместо приказка за лека нощ....

И такаааа...

Представете си патриотично настроения и застаряващ военен стар.сержант Найденов...
Тази година не е наряд и ще си бъде "на вилата" за празника...За Осми март... Вярно, че е забравил да купи мартеници за г-жа Найденова и келешите предната седмица, но сега съществуват всички предпоставки да изкупи този грях...пък и всички останали.
От всичко на света, стар`жант Найденов най-много някога обичал банкетите. С особено умиление си спомня за едновремешните 8-мо мартенски банкети в службата, които му предостявяли възможността да изяде поне 11 кебапчета, гарнирани с боб, лук и лютеница. После да цокне от винцето, собствено производство на самия подполковник Козовски, да потанцува с някоя от планшетистките, да натисне в клозета чистачката и накрая, докато повръща из двора на поделението, да открие с изненада колко много винкел за крадене е останал....
Тези времена са отминали...
Но си представете, че вече е 8 ми и надникнете в спалнята на стар`жанта Найденов.
Отворил очи преди минути, старшината вече налазва г-жа Найденова..
Запретва леко завивката и се мята върху похъркващата съпруга...
- Стига бре, Найдене! - изхриптява тя гърлено - Друг път!!!!
- Няааамааа Друууг пъъъъът...осми Март е! На вилата сме и децата спят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите