Кога са се случили всички тези събития?

Виж това (дългичко е, но си заслужава четенето):

Консулска Конвенция между НР България и СССР

Обн., ДВ, бр.15 от 22.02.1972 г.

В сила от 25.11.1971 г

Действията на консулското представителство, имащи отношение към гражданското състояние и гражданската регистрация на лицата:

Член 29

1. Консулското длъжностно лице в границите на консулския окръг има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления, необходими според законодателството на изпращащата страна, по въпросите на гражданството;

в) да регистрира и получава съобщения и документи за раждане или смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове и извършва разтрогване на бракове съгласно законодателството на изпращащата страна, при условие, че двете лица са граждани на изпращащата страна;

д) да приема заявления, засягащи семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна сведения за регистрацията на актовете за гражданското състояние, извършена в консулството съгласно букви "в" и "г" на точка 1 на този член, ако това се изисква от местните закони.

Член 35

1. Функциите на консулските длъжностни лица по наследствени дела се регулират от разпоредбите на Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела.

Конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове – Хага, 1961 г.


Конвенцията не променя режима за освобождаване от легализация на документи, установен в двустранния договор за правна помощ т.е. липсата на “Апостил” не е пречка за признаване на документите.

Документите, произхождащи от Руската федерация (и за държавите от бившето ОНД без Литва, Латвия и Естония) ще се признават от българските органи и когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма “Апостил”.




Писмо № 91-00-520 от 17.10.1997 г. от МРРБ до всички общини.

Законодателна справка за признаване решенията за развод

От 1997 г. март, влезе в сила нов Семеен Кодекс на Руската федерация. Разтрогването на брака в Русия се извършва от органите, който водят записването на актовете по гражданска състояние или от съдебните органи. Когато от брака няма непълнолетни деца и се разтрогва по взаимно съгласие, или има непълнолетни деца, но съдът е признал другия съпруг за неизвестен /недееспособен/ разтрогването се извършва от органите, които водят регистрите по гражданско състояние. До един месец от подаване на заявлението за разтрогване на брака и след отбелязването в акт за брак, на гражданите се издава “Свидетелство о разторжении брака”, удостоверяващо наличието на развод.

При наличието на непълнолетни деца от брака или при отсъствие на взаимно съгласие, разводът се разтрогва от съдебните органи. Съдебното решение се отразява в акта за брак и на съпрузите се издава свидетелство за разтрогване на брака. Те не могат да сключат нов брак, ако не представят “Свидетелство о разторжении брака”. Съгласно законодателството на Русия, за Руския гражданин свидетелството е единствения валиден документ, удостоверяващ развода в Русия и чужбина. В Република България, българския гражданин може да удостоверява развода с решението на съдебните органи на Русия, с препис от решението или със “Свидетелство о разторжении брака”. Съгласно Член 46 от Договора за Правна Помощ, влезлите в сила съдебни решения за развод се признават в нашата страна без да се извършва производство, а на основание Член 12 свидетелството се признава без легализация и превод.


Писмо № 90-05-348/20.03.2001 г. на Министерство на правосъдието.

Справка по отношение на легализация и превод на документи по гражданско състояние.

Валидността, изпращането и издаването на документи, се уреждат в Член 12, Член 13, и Член 14 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.

Издадените и заверени от компетентните органи документи съгласно установената във всяка една от двете държави форма, се приемат от другата договаряща страна без легализация и без превод. Ако съответният български орган по гражданско състояние се нуждае от превод на документ, издаден от руски компетентен орган, то той може да се обърне към преводаческа фирма, която извършва преводи със заклети преводачи.