|
|
| Тема |
 Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД |
|
| Автор |
Cтpeйнджъp (Лъжливо вампче) |
|
| Публикувано | 14.09.04 22:38 |
|
|
|
Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД – обявяване на предварителен договор в окончателен.
Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор в окончателен е по своята правна същност конститутивен иск, като е допустимо същият да бъде предявен и като насрещен иск във вече образувано производство между страните. Особеното тук е че същият може да предявен и по реда на чл.104 от ГПК, който се отнася до възможността да се предяви насрещен иск до приключване на първото заседание по делото.
Искът следва да се води между страните по предварителният договор, но тъй като самото право е прехвърлимо допустимо е в процеса да бъдат конституирани като страни както универсални така и частни правоприемници.
Законодателят изисква в момента на произнасяне на решението за обявяване на предварителният договор в окончателен, ответникът по делото да бъде титуляр на правото на собственост. В случай че правото на собственост е преминало от ответника към трето лице, искът следва да бъде отхвърлен като недопустим. Именно поради тази особеност законодателят е предприел конкретни мерки за защита на изправната страна по предварителен договор касаещ прехвърлянето на недвижим имот. Съгласно чл.114, б.“б” от Закона за Собствеността ищеца трябва да впише исковата си молба в съответните регистри на служба “Вписвания”, към съответният Районен съд.
Съдът при постановяване на решението, което замества окончателният договор между страните, трябва да възпроизведе в него клаузите на предварителният договор и точният предмет по него. В решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата разноските по прехвърлянето, както и да заплати всички публични държавни и общински задължения. За тези разноски (по прехвърлянето на имота) съда служебно нарежда да бъде вписана възбрана по чл. 298, ал.2 от ГПК, а съгласно разпоредбата на ал.3 на същият съдът не издава препис от решение на ищеца докато не представи документ удостоверяващ погасяването на публичните задължения, ако има такива.
При постановяване на своя окончателен акт съдът определя и срока за изпълнение от страна на ищеца, който е определен от закона като 14 дневен. Разбира се ако в предварителният договор има клаузи които уговарят други срокове и задължения, трябва да се даде предимство на уговореното между страните и именно те да бъде възпроизведено в диспозитивът на съдебното решение. В случай че съдът пропусне да се произнесе в съдебното решение по срокът, счита се че същият е законоустановеният, който започва да тече от момента на връчване на съобщението че решението е готово или от неговото обявяване в съдебно заседание в присъствието на страната.
Aвтор - пак аз 
...Вампирите излизат само нощем...
| |
| |
| 
|
|
