По своята правна същност предварителният договор е този с който страните уговарят съществените условия на друг “окончателен” договор, чието сключване ще последва след подписване на предварителният такъв. Характерното тук е че във взаимоотношенията на страните, техните предварителни уговорки, възникващите за тях права и задължения не са достигнали до такава степен на определеност, че може да се сключи между тях валиден и от юридическа гледна точка перфектен окончателен договор. Страните макар и не дотам подготвени предприемат една малка крачка към подготовката на окончателният договор със сключването на предварителен такъв, който съдържа всички съществени условия на окончателният, като предмет на договора, цена, срокове и модалитети. Правната уредба на предварителният договор се съдържа в чл.19 от ЗЗД и чл.297-298 от ГПК.
Допустимо е да се сключва предварителен договор за различни по характер и съдържание двустранни правни сделки, като предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или на лек автомобил, замяна на движими вещи или недвижими имоти, наем и др. Нищожен е обаче предварителният договор за дарение, т.к се явява неморално и в противоречие с добрите нрави възможността чрез един вид “принуда” дарителят да бъде задължен да подари нещо.
Условия за действителност.
Най-общо казано страните, които сключват предварителен договор трябва да имат ясното съзнание и взаимна воля че с неговото подписване поемат и задължение за сключване на окончателен договор. Важно е да се отбележи, че предварителният договор също е подчинен на общите разпоредби за действителност на договорите визирани в чл.26 до 33 от ЗЗД. Закона не прави някакво специално разграничение по отношение предмета на договора, но особеното тук е, че макар и неформален законодателят изисква договорът да бъде сключен в писмена форма, когато окончателният договор изисква да бъде сключен в нотариална форма или под формата на нотариален акт. Трябва да подчертаем, че докато нищожният предварителен договор не поражда правни действия, то окончателен договор, който поради една или друга причина е нищожен, пр. поради липса на изискуемата от закона нотариална форма, може да се счита като действителен предварителен договор ако отразява волята на страните и съдържа съществените условия необходими за сключването на окончателен договор за в бъдеще. Това тълкуване на закона не бива да се абсолютизира, защото в някой случай нищожността на окончателният договор не може да се трансформира във валиден предварителен договор, така ще бъде когато предметът на договора е противен на закона и добрите нрави. Договор, за валидността на който се изисква нотариална форма, която не е спазена, може да се счита за действителен предварителен договор само ако е сключен в писмена форма.
Погрешно е да се схваща че предварителният договор няма самостоятелно значение, по своята същност той е отделен договор, т.к предмет на престацията тук е различен от този при окончателният договор, условно може да определим и предмета като преобразуващото право визирано в чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съществено е че в предварителният договор страните могат да уговорят клаузи, които няма да бъдат възпроизведен в последващият окончателен договор, като неустойки, лихви. От друга страна самият окончателен договор може да съдържа разпоредби, които не са били възприети от страните в предварителният договор, т.к предварителният договор трябва да съдържа само съществените условия на договора. Трябва да отбележим че предварителният договор няма вещноправно действие, т.е с него не би могло да се прехвърлят вещни права.
Със сключването на предварителен договор за всяка една от страните възниква взаимното право и задължение, за сключването на окончателен договор. Обикновено, когато страните са добросъвестни сключването на окончателен договор е въпрос на време и на координиране действията на двете страни. Често случай обаче възникват и конфликтни ситуации, т.к изправната страна която се отнася с необходимото и добросъвестно поведение среща противодействие и недобросъвестно поведение от неизправната страна и тогава за първата остава открит пътя да упражни своето право по съдебен път – чл.19, ал.3 от ЗЗД. В този случай съдебното решение ще замести окончателният договор, който следва да бъде сключен между страните.
Автор: адв.Гергана Костакиева = Стрейнджър
...Вампирите излизат само нощем...
|