Въпреки, че темата е стара, касае въпрос, който често се среща в практиката, така че и аз ще се включа.

Този ЗЗД, дето често се цитира при този казус, не е единствения закон, свързан с таксите по сделката. Ето една примерна разбивка на въпросните разходи:

местен данък: % - вижте таблицата, ако не го знаете и го въведете
2.5 е примерна стойност, валидна при покупка за Столична община

материален интерес: 50 000 лв.
нотариална такса: 480.50
декларация по чл.264 от ДОПК - 6лв.,
два преписа - по 3 лв. и други: 12 лв.
ДДС: /върху нотариалните такси/ 98.50
такса вписване: 50.00
местен данък: 1250.00

обща сума: 1891.00

Та от цялата сума, 66% или 2/3 се пада на местния данък. А според Закона за местните данъци и такси, чл. 45, Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото (по чл.44, който касае възмездното придобиване).

Така че в най-добрия случай купувача може да претендира (на законово основание+общоприета практика) за подялба на една трета от разходите. Не може да се вменява на продавача задължение, което се дължи от от другата страна, без това предварително да е уговорено. Няколко пъти съм спорила за това с адвокати и засега успешно.

Някъде в темата беше засегнат въпроса и за офертите "без комисионна за купувача". Да, това на много места вече е стандартна практика (в чужбина, а в България - по морето), комисионната се заплаща изцяло от продавача, но обикновено именно в тези случаи разходите по сделката са изцяло за сметка на другата страна. Пълно щастие няма....