Обичах да чета болните ти старчески писъци. Да се къпя в лигите ти, които хвърчат от монитора, анонимна мухло. Но ставаш предвидима и ми омръзваш.

Следващия път ще копипейстнеш, щипвайки от тук от там като няма да предадеш всички реплики. Ще извадиш от контескта. Ще пропуснеш нюанси.

Обичах безумните ти и истерични напъни да ме надприказваш, да ме затапиш, да забиеш последния пирон. Нарочно да губиш логиката. Но се изчерпваш, склери ... Имаше някакви далечни намеци за простоватичък финес, ама нещо изчезнаха ... И все по-зле ставаш.

Айде, скалъпи си последната простотийка, лишена от логика и здрав разум. Покажи на хората колко печена си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите