|
Според мен (невчесани мисли), брокерската професия у нас засега (макар и пълна с...недоразумения), е добрата страна на идеята, застъпена в много страни, в някои ВУЗ да се влиза без всякакви изпити, само на база на диплома или матура, например. Значи - имаш желание да учиш - влизаш - учиш - и на изхода на първата година ситото е доста ситничко. Т.е. - ако не ставаш - отпадаш.
В случая ролята на преподавателите играят шефовете на АНИ или по-опитните брокери в агенцията, а ролята на изпит - резултатите. Ако в агенцията ти е тъпкано с инженери и юристи, а ти влезеш и за 3 месеца направиш, като музикант, , повече сделки отколкото те правят за цяла година - значи си издържал изпита. И, естествено - продължаваш да се обучаваш в движение, като работата ти се контролира изкъсо от юриста на агенцията и шефа. Ходиш по курсове, квалифицираш се, но най-важното е, че вече знаеш - СТАВАШ за тази работа... И ти харесва, и я вършиш с кеф.
А сега какво - търчиш с години по частни уроци, стресираш се по приемни изпити, най-накрая влизаш, после си лягаш на лаврите (щото у нас който не е влязъл - само той не е завършил!), взимаш няква тапия, изтъпанчваш се на някво работно място и се оказва, че... нищо не става от теб. Ама е късно!
"""Винаги има поне още една гледна точка... """
|
Re: Вятъра на промяната [re: Okaян яcтpeб]
