"Площта на дадено жилище се определя на основата на два документа. Това са Наредба №5 за правила и нормативи за устройство на територията и Правилникът за прилагане на закона за държавната собственост. В допълнителните разпоредби на наредбата (параграф 2) е записано как точно се определя застроената площ на самостоятелните обекти в сградите. Там е изяснено също как се определя точно площта на имота, когато външната стена е с прозорци, има балкони или е на калкан.
Яснота по въпроса дава и правилникът за прилагане на закона за държавната собственост. С него се задават определени коефициенти, съобразно които се определят цените на имотите. Процентът идеални части от общите части на зданието, прилежащи към едно жилище, с изключение на мазета и тавани, се определя по т.нар. просто тройно правило. Грубо това означава, че при 100% жилищна площ и 100% идеални части, на апартамент с Х% застроена площ трябва да отговарят също Х% от идеалните части.
В общите части влизат стълбище, асансьорни шахти, тераси на стълбището, без стопански площи. По сегашните закони стопанските площи не са точно определени, тъй като това е термин от старата нормативна уредба. В практиката обаче за такива площи се смятат коридорите на мазетата. Те не влизат в определянето на идеалните части.
При старите сгради в нотариалните актове идеалните части са записани само в проценти, а не като точна квадратура. По същия начин - в проценти, се записват идеалните части и в новите нотариални актове.
Например апартамент в нова сграда със застроена площ 132 кв. м, мазе от 5.5 кв. м има 1.876% идеални части от общите части на сградата. Като процент те са абсолютно същите, каквито биха били и в един стар нотариален акт. Но в квадратура, обърнати по простото тройно правило, те са 28.82 кв. м.
Човек не би могъл да си влезе в апартамента, без да ползва стълбище и асансьор. Той притежава част от тях. Те са току-що построени и струват определени пари на строителя, който трябва да осигури нормален достъп до този апартамент. Нормално е те да бъдат платени.
В по-луксозните сгради, където има по-широки стълбища и портиерни помещения, е нормално общите части да бъдат по-голяма квадратура, отколкото в една сграда с по-тясно стълбище, само с един асансьор и без предвидено портиерско помещение. Нормално е и цената на кв. м от общите части в новопостроените сгради да е по-висока, отколкото на самия апартамент, защото те се предават от строителя напълно довършени, а жилищата обикновено са само на шпакловка и замазка.
В различните години е действало различно законодателство, съобразно което по различен начин са записвани квадратурите. Има случаи от 40-те години на миналия век, при които площта, посочена в нотариалния акт, включва цялата застроена площ на етажа, на който се намира апартаментът, включително стълбището. Преди 1960 г. са вписвани само светли площи (без стените). В периода преди 1939 г. например като площи не са включвани черните антрета, санитарни възли, слугински стаи и др."
Ако останат въпроси ... давай
|