Грешите само в едно:не съм аз "измамената".Никога не съм имала имот на мое име и засега не се очертава да имам.
Едно знам по случая,който съм разказала:1.бабата и дядото са прехвърлили жилището си с единствено условие-да го ползват до живот,други уговорки няма,за което после съжаляваха много,но-това е
и 2.момичето е прехвърлило имота си,не е учредявало ипотека.Дори сумата,която е получила като заем,е поискала да я върне,заедно с лихвата т.е двойно,но вече не са искали да говорят с нея.
3.тя е закъсняла много,трябвало е да каже на тези възрастни хора,че прехвърля имота на други лица,защото винаги има риск да го загуби,и с ипотека от банка,а това трябва да се знае.
4.В крайна сметка,като свърши делото,защото то ще свърши в полза не на тази моя позната,естествено,тия стари хора ще съжалят 1000 пъти,че са прехвърлили жилището на внучката си.Сега ги е страх да останат да живеят там,въпреки,че имат законно право,както са им обяснили адвокатите.
Както обясняваше един господин по-горе,познатата ми се е оставила да я излъжат,но по-най-законен начин,това е най-глупавата и детинска постъпка,за която съм чувала.Никой не бива да си прехвърля жилището или имота на друг,освен ако не го дарява или продава.Аз съм наясно с това,въпреки че нямам имот.Исках да го кажа тук заради други.