|
тая тема за нашия
Тур дьо Шкорпиловци
пиша я само за да уважа труда на Мони, която е написала лека поемка по случая и която по мое компетентно мнение си е доста добра и много сладка. Оценявам я високо, въпреки че и тя като и некои други писачи е включила неверни събития, но ще ги поясня в моя разказ по събитията, поместен след поемката А ..... естествено и за това, че в поемката се споменава моето светло никче, което възнамерявам в най-скоро време да сменя на "кросното" с разширение (ритнатото)))
СкиТнопис
(смехотворение – преразказ по истински случки)
July Morning наближава,
време е купон да става!
В Шкорпиловци на брега
ще го срещнете сега.
Ето, СкиТник рано-рано
автобуса вече хвана,
Варна чакаше го вече,
бързо времето летеше.
Но за да не му е скучно,
и за да не е безлично,
във премеждия попадна
и емоция го грабна...
В Търново поспря се той,
за пиш-пауза в покой.
Слезе той от автобуса,
че от часове се друса...
Но опашка там намери,
с 20 жени ред премери,
и докато ги той изчака
автобуса го прецака.
Отлетя без СкиТник той,
от завой та на завой,
взе да се отдалечава,
лоша работата става...
Че на СкиТника багажа,
в автобуса, на виража,
се понесе за беда
тъй далече от града.
А костюма тамплиерски,
се отдалечи тъй зверски,
че му премаля от мъка…
мислеше го за разлъка...
Щото тоз костюм прославен
е създаден с труд тъй бавен,
нощ след нощ, без хляП и бира
СкиТник дълго го бродира...
Шлема тамплиерски трудно
той извеза, не е чудно,
че му толкова трепери!
Даже меч си изнамери!
Но спаси костюма спеца!
(без дори да разтрепери
таз стабилност на телеца) -
рейса бързо той намери.
Телефонно уговори
да го чака без да спори,
да направи малка спирка,
със такси там да му свирка.
Тъй успешно той се справи,
даже хич не се забави,
в Шкорпиловци се добра
и се впусна в веселба.
Тук аз няма да разказвам,
нито пък ще ви показвам...
СкиТник сам ще си признае,
всичко искам да узная...
Засега ще преразкажа,
в рими думите ще сложа...
Как на връщане с колата,
продължили патилата...
4и4о vi4o го разходил
към Бургас по пътя бродил,
но потопа ги принудил
и към Варна ги прокудил...
но нали такъв маршрута,
пак във Търново се лута...
КАТ намери си забава
да ги бави до забрава...
Ту им фара счупен бил,
ту мигача бил се скрил,
ту пък нек’ви документи
абе нещо - менти-енти...
Аве да не е спокойно,
тъй емоциите знойни
ги връхлитали без спир,
колкото да няма мир...
Мисисипи във колата
пък, на yankа до полата,
гледа весело, засмЕно
едно дЕте зачислено...
yankata да го дундурка
чак до София, горката,
щото е една сладурка
със едно дете от чата.
Как са се прибрали всички...
гума пукали...горкички...
а резервната им гума -
спихнала бе кат след чума.
Тъй че помпала те гума,
За да стигнат в Дружба РУМ-а,
с бутане така успели...
но в косачката се спрели...
Мисисипи вика “Стига!”
yankata пък й намига...
СкиТник гледа сериозно...
да не се изсмее грозно.
Но успешно всичко свърши,
никой пръстите не кърши
После дълго спали, яли
и пак в чата се прибрали...
5.07.2006
Мони
Такаааа..
сега ... от позицията на изминалото време, вече не ми е толкова смешно, щото си беше много безразсъдно и безотговорно от моя страна, ама ..... абе поне не беше скучно. Обаче..., ето как започна всичко. Тук ще изпадна в подробности. Подробностите са важно нещо, а под подробности да се разбира - едни такива малки събития и случки, дето оказват голямо влияние на големите събития, а не нещо друго.
Та още като чух от ИВАН за междуградския купон на Шкорпиловци на мен ми се доходи. Хем вече нямаше да ми липсва първия купон, на който бях, хем ми се ходеше на морето, хем можех да си го позволя. Обаче не направих нищо по въпроса ... замотах се, както обикновено.
През джунай месец три приятелчета чатърчета, всеки поотделно все ме питаха няма ли пак от кръчмарските петъчни сбирки. Обяснявах, че или не ме канят или си няма и реших сама да направя такава. Естествено почти не ми се получи, щото в крайна сметка (поне в началото) дойде само 1 непозната чатърка и докато си бъбрехме опознавайки се аз умирах от притеснение момичето да не ме помисли за нереализирана лесбийка, прилъгала я да дойде на уж чатърска среща. Хеле, по едно време се появи гореспоменатия чичо вичо и още един чатър с едно малко (т. нар. дете, вж. по-горе)), който впоследствие най-предателски се отказа от Тур дьо Шкорпиловци. И така, някъде към 22 ч. ни изкристализира идеята тутакси да се отправим към Джулая на морето. За има няма 2 часа се извозиха, приготвихме (аз даже пуснах една пералня и не си забравих нито едно долнище на бански) и тръгнахме в момента, в който започваше много яка буря, чичо вичо беше на 5 бири, а аз знаех къф левунгер е той .... почти отсекъде. Двете девойки се кротнаха на задната седалка и почнаха (продължиха) да си пият и да правят още едно нещо, което няма да кажа кво е .... само за не стават недоразумения ще поясня, че и те не са лесбийки, а аз, осъзнавайки риска на ситуацията започнах да се наливам с кафе на всяка бензиностанция, за да не заспя, та ако се претерепем някъде, поне да не го пропусна. Ми .... не се претрепахме, дори нямаше инцидент, ако не се брои полицаят, който ни спря по едно време за проверка, но не го провери за алкохол. Горе-долу като развидели стигнахме разклона за Съни и малко след това видяхме и морето и прекрасния изгрев, документиран по-горе от мен така блестящо (отсекъде))). После дадох указания на чичо вичо да кара у лево - посока Варна и реших, че е достатъчно светло и пътят е достатъчно празен, та да не ни утрепе и леко подремнах. Тук му е мястото да дам сведение за дълбочината на дупките по асфалта на пътя към Варна, както следва:
1-ва дупка - 4 см
2-ра дупка - 7.3 см
3-та дупка - 2.9 см
4-та дупка - 6 см
5-та дупка - няма данни (пропусната) .... случайно
6-та дупка - 9.1 см
7-ма дупка - 1.8 см
ае стига толкова, че ме мързи
Но така или иначе стигнахме до Шкорпиловци почти без инцидент, ако не се брои фактът, че девойките взеха да мрънкат, че искат да се настанят и да си легнат, а всичкото купонджия си беше легнало малко преди това и спеше и никой не искаше да се обади и да ни каже къде да се настаним. После пак нямаше инциденти, като изключим факта, че почти сутринта след купона с чичо вичо се сбихме, като си признавам, че аз започнах . Ма то беше щото аз му казвах да кара у лево, а той караше у десно ... примерно. Признавам си, че както винаги не дооцених ситуацията правилно и че ако я бях, изобщо нямаше да се стигне до това. Са за да не си помислите Бо-зна-кво (особено съпружеското ми тяло, което напоследък чете тъдява, че и ми приказва на хипер език у къщи и за тва, ако е виновна оная дребната с лееееко настъпената физиономия ще й счупя главата), треа да отбележа, че аз към чичо вичо некви специални мераци немам. Щото то ако беше така, поради пословичната ми ревност и придобит известен опит, двете момета немаше и да му помиришат задната седалка или поне не и в мое присъствие. А, държа да си кажа и че не се бях напила .... ако някъде изглежда обратното, то е защото Марк нарочно задържа позата и снимА точно в момента, когато кашлях, а аз кашлям много и от много време.
Така или иначе, поради стеклите се конфронтационни обстоятелства аз реших, че колкото и предателско да е спрямо девойките, не мога да се връщам с тоя тъпак и си потърсих друг извоз към Софето. Тогава светлото ми присъствие на навигаторското място в баш болида на Тур дьо Шкорпиловци се зае от СкиТник.
Оказа се, че единствената алтернатива е аеромен да ме закара до Варна, а от там се прибрах с автобус. Тук особени инциденти пак нямаше, като изключим факта, че му сбърках ника при едно обръщение, но се надявам, че той няма да ми се разсърди ... много. И понеже влиза рядко в чата, ще се възползвам от тук да му кажа: Аеромен, ако си ми затрил снимките от твоя фотоапарат без да ми ги изпратиш, ще те пребия!
После, в автобуса си беше като в Интернет. Щото ... като начало до мен се настани Джиндър Нема майтап, съща Джиндър си беше, точно толкова кльощава и руса и за 6 часа път говори 16 пъти по ге се ме то. Това разбира се не ми попречи да заспя веднага и да се събудя чак накрая на първия филм. Е ..... немаше как да се гушна в нея, щото щех да я смачкам, а и тя много щеше да ми ръби. Шофера не беше спрял на мястото, на което беше обещал и това даде възможност на пътуващите по-късно колективно да родят новия рекламен слоган на Етап: "Уважаеми пътници, пожелаваме ви приятно прекарване в нашите автобуси! В случай, че ви се пикае - стискайте!" Като казах колективно, хич не се майтапя. Появи се един сладурко, който като начало предложи да играем на асоциации. После играхме на въпроси и така по-лесно се опознахме и по-бързо мина времето, .... поне така каза той. Имаше гадже скорпионка, което е проява на добър вкус от негова страна.
Еми ..... това е за Тур дьо Шкорпиловци. Сигурно пропускам много от нещата, които бих написала още в този разказ, но ще редактирам, ако се сетя. Да се отбележи де, че на пукането на гумата и бутането (от поемката) аз не съм присъствала и нямам нищо общо
Нека .... ако искат, другите участници в събитята да раздуят тяхната гледна точка. От мен - толкоз .. засега.
|
Re: Време беше да я напиша [re: Mиcиcипи]
