Съществува една любопитна тенденция в чата.
Тя се състои в следното:
Някой адекватник ебава някой неадекватник на обща – и го прави забавно, саркастично, остроумно, право в десетката, разкикотващо, правилно.
(Още по-интересния случай, макар и - логично - много по-рядък, двама адекватници да се пуцат на обща.)
По-големият контингент граждани се забавлява, разбира се.
Но!
Винаги съществува (поне) един елемент, който точно когато нещата започват да стават веселяшки, пуска една реплика от рода на:
„ явно попадам на заплетени взаимоотношения; успех!”
„тук атмосферата се нажежава, всичко добро”
„рамките на добрия тон излизат от допустимото” –
и демонстративно отива в друга стая.
Забележете, граждани, става въпрос за фино бъзикане със субект, който има чувство за хумор колкото една клозетна чиния и себеотносност и простотия колкото цял тон лайна, и репликиращ го, който е симпатяга и без да употребява цинизми и клишета, го прави на решето. (Може да е леко садистично, но това е тема за друг разговор.)
Не говоря за безсмислици от сорта на „Дървогризников влязъл в стая „Розова вода” и оплескал пейзажа” или за идиотите от 30+ – това наистина е скучно. Говоря за симпатягата.
Въпросът ми е – защо го правят тези субекти – демонстративно напускащите?
Толкова рядко попадам на една наистина добра словесна престрелка, че чак се чудя – тия с бром ли се дрогират, Дънов ли четат.

Редактирано от MдП на 25.04.06 19:49.