|
Снощи бях на чатърска среща. Ама, не някоя от ония чат-срещи, на които сядате на пейки пред събрани една до друга маси и пиете бира, боцкате пържени картофки, говорите същите тъпотии, които пишете в чата, но се опитвате да се отъркате о циците на чатърките до вас, а някой ви пуска ръка, уж случайно. Не, моите чат-срещи не са толкова тъпи. Обикновено си уговарям среща тип "тет-а-тет", обикновено е с "мъжки" ник, обикновено е с цел бой и обикновено никой не отива, дори и аз. Снощната среща отново беше с цел бой, но не беше с "мъжки" ник, реших да сменя тактиката и да поканя женски. Цял ден я подгрявах в чата, обиждах я на обща и бързи, държах се неустоимо и към края на работното време защитата й рухна и тя ме покани да се бием. Пред "Пирогов", за да може да бъде оказана съответна помощ след срещата. Успях да се спазаря, да не е хептеп пред болницата, тия места са ма адски неприятни, защото в тях има лекари. Лекарите са най-противните създания, които някога са лазили, влачили, ходили, летяли, ровили, придвиждали се, или непрлидвижвали се по /под, над, зад, пред и т.н./ тая окаяна Земя, че и във Вселената изобщо. Не, че ги мразя, просто сме несъвместими един с друг като материя и антиматерия, като огън и неогън, като водка с бира и цесека с футбол. Най-подходящо за цесека е петото място, поне в случаите когато няма и шести участник. Както и да е, сега се връщам на темата за срещата. Тва беше малко лирично отклонение. Уговорихме се, че ще се срещнем до бензиностанцията с/у Пирогов в 18,00ч. Тя искаше да ме пребие веднага, щото вероятно иначе трябваше да стои след работно време на работното си място, но с 604 няма как да стигна да там за по-малко от час /тук влиза приготвянето на раницата ми, обличане, подпръскване с шпрей под мишниците, за да не смърдя съвсем на труп и други действия, които са ви добре познати /. Както си е прието, отидох на срещата малко по-рано, тоя път успях да избързам само с 4-5 мин. щото на Орлов мост имаше задръстване /както всеки ден по тва време, разбира се/. Видях я още със слизането, беше застанала така, че вековно дърво да пази гърба й и същевременно корените му да я издигат над тълпата и зорко следеше кой слиза от автобуса. Определено, не беше пред бензиностанцията и това ме подразни, подминах я и се ситуирах на уговореното място. Мамка му, когато си уговаряте място на среща с мен, знайте, че ще съм точно на мястото /и нито метър вляво или вдясно/. Беше високо и симпатично момиче на видима възраст около 25 години, облечена точно както ми беше написала в чата. Зачудих се, какво ще предприеме, беше ми казала, че тя ще ме познае и това ме лиши от инициатива. Реших, да си стърча /тва не е много подходящ глагол при моя ръст, но не се сещам за друг/ там и да оставя потока на събития да ме повлече. Съмнявах се, че ще дойде. Обърнах се и я видях да ме приближава с бърза и безкомпромисна крачка. Докато преглътна изненадата и сопола си, вече беше до мен. "Тъпак!" - изсъска презрително в лицето ми от около една ръка разстояние. Не очаквах това, определено ме изненада. Всъщност, очаквах на срещата да дойде ухилена лелка в средата на 40-те, да пием по бира в близката кръчма, да початим наживо около час и да се разпръснем. Стоях с притаен дъх и усещах как храчката бавно и неумолимо се стича по хранопровода ми, вместо да отлети към кестенявата й коса. "Тъпак!" - напомни ми за присъствието си тя и се втренчи в очите ми. Мразя това и май й го бях споделял в чата. Изгледах я учудено, тя ме гледаше с омраза. Слезе на улицата и по тоя начин очите ни бяха на едно ниво, обърна се и с намаляваща увереност потрети: "Тъпак." Пуснах най-наивния поглед, който можах да прокарам през четвъртусмивката, напираща да избие предните ми зъби и измяуках "Ммоля?" с най-учтивия теноров тон в регистъра на баритоните.
- Тъпак - процеди унило тя - тъъъ .... ти чакаш ли някой?
- Чакам, за да пресека - поясних хрисимо и се озъбих чаровно и вбесяващо /по моя скромна преценка/.
Е, това, което последва, не мога да опиша, просто трябва да се види. За момент, преди още светофара да е светнал "зелено" /пояснявам, че цялото действие се развива на светофара за пешеходци пред Пирогов в рамките на времето, необходимо да се смени цвета му еднократно/ се поколебах дали да не се върна и да попитам невинно дали отива до болницата, намеквайки, че е за лудницата, но реших, че съм извлякъл поне 80% от максимума на ситуацията и няма да понеса да я придружавам из коридорите на гнусната сграда. Светна "зелено" и пресякох, отдалечих се още 30-40 метра и пуснах смеха. Тя сподели после, че също се е смяла с глас. Надявам се, че и двамата научихме снощи нещо. Надявам се! Не мога да кажа какво научих аз. Защо пилето чака на светофара? Ъ?
Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.
|
Защо пилето чака на светофара? /работно заглавие/
