Една, че две, че три
усилни и паметни забежки.
Нямаше ме само дни,
недей ми прави забележки.

Бех по некои служебни
и други, малко по-лични
ангажименти дребни
и дела не толкоз прилични.

Ето ме обаче отново
натопорчена като мамул
пиша римно слово
ако някой още не е чул.

Сал, само ще те замоля,
ти майка, ти баща,
ще се наложи по неволя
римата да намаля.

Но не качеството римно,
количеството също не
говоря ти предимно
за честота на писане.

Не мога, нямам време
за приятните неща
да работиш си е бреме,
а да пишеш е мечта.

Но пък писане нарядко
ще накара кравичките дойни
да ми заработят сладко
и отваряния многобройни:)