Дъждовно меланхолично

Тази нощ сънувах, Илит, и хем стреснах се, хем смаях се,
че летя аз, Илит – просто размахах ръце и… зареях се!

Гледам сега небето, Илит, тежка е плоча оловносива
дъжд се лее, Илит, барабани над мен и ме приспива.

Да ти кажа ли, Илит, щото ми е някак вяло
че ми писна от сиво, Илит, искам пак да е бяло.

Бяло казах, Илит – бяло, но не снежно
и ме втриса, Илит, щото е май неизбежно

да ни затрупа, Илит, след дълга дъждовна есен
сняг до кръста, Илит, уффф… пуснах си тъжна песен…

Бяла приказка ли, Илит, бяла премяна?!
Мразя студа, Илит, както и море без пяна.

Дай ми море, Илит, море и нощи пълнолунни.
Дай ми хора, Илит, усмихнати и сладкодумни.

Дай ми синьо, Илит, дай ми бяло, и оранжево също
донеси всичко това, Илит, в моята крайморската къща.

Да е топло, Илит, да е топло, без да е много жега
и да е ярко, Илит, бавно и тихо да те обхване нега.

Ела и ти там, Илит, донеси си усмивката ведра
и омайвай мъжете, Илит, млада, нахална и голобедра.

Аз ще пия, Илит, джинче с тоник и с лимонче
под чадъра, Илит, по бански, окачен на пиронче.

Да ти кажа ли, Илит, щото искам да споделя,
че копнея да мога, Илит, както в съня си да летя…

Да размахам ръце, Илит, много нависоко да се издигна
над това сиво олово, Илит, на Слънчо да мога да намигна.

Този дъжд, Илит, този гаден потоп безконечен
виж какво прави, Илит, с имиджа ми тъй безупрЕчен…

Вместо да внимавам, Илит, как да не ми прегори кекса
пиша меланхолично стихче, Илит, в твоята тема за секса.

Хайде сега, Илит, да поемам назад осмокрачеща
под ръка хванала, Илит, меланхолията си рачешка.

Пак не писах, Илит, нищо за ъъъ секса в темата,
просто така се получи, Илит, заради… ъъъ времето:)


Косата ми дзилена, очите ми редки